О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
София, 21.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова ч.т.дело № 1144 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма], с ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 33 от 17.01.2018 г. по ч.т.д. № 2943/2017 г. на Върховния касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, с което е оставена без разглеждане частна жалба против определение № 490/10.08.2017 г. по в.ч.т.д. № 210/2017 г. по описа на Варненски апелативен съд , с което е допълнено определение № 271/17.05.2017 г. по в.ч.т.д. № 210/2017 г., като е осъден ЕТ да заплати на [фирма], [населено място], сумата от 255 лв. – разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакуваното определение, поради необоснованост, както и поради нарушение на чл. 81 ГПК. По съображения в жалбата се претендира отмяната му, с произтичащите от това правни последици. В частната жалба е инкорпорирано и мотивирано искане за спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по частната жалба – [фирма], оспорва допустимостта и основателността на същата.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК процесуален съдебен акт на състав на Върховния касационен съд, преграждащ развитието на производството.
За да изведе извод за недопустимост на частна жалба с вх. № 5257/07.09.2017 г., подадена от [фирма], с ЕИК[ЕИК], [населено място] и да я остави без разглеждане с определение № 33 от 17.01.2018 г. по ч.т.д. № 2943/2017 г. по описа на ВКС тричленният съдебен състав на I т.о. на ВКС, е съобразил следното:
Производството по в.ч.т.д. № 210/2017 г. на Апелативен съд – В. се е развило по повод на подадена от [фирма] частна жалба срещу определение № 73/20.03.2017 г. по в.т.д. № 10/2017 г. на Окръжен съд – Търговище, с което е прекратено въззивното производство. С определение № 271/17.05.2017 г. апелативният съд е отменил атакуваното определение. На 06.06.2017 г. е постъпила молба по чл. 248, ал. 1 ГПК от [фирма] за допълване на определение № 271/17.05.2017 г. по в.ч.т.д. № 210/2017 г. в частта за разноските. С оглед изхода на спора по в.ч.т.д. № 210/2017 г. Апелативен съд – В. е уважил молбата на дружеството и е постановил определение № 490/10.08.2017 г., с което е допълнил в частта за разноските определение № 271/17.05.2017 г.
Въз основа на гореизложеното тричленният съдебен състав на I т.о. на ВКС е направил правен извод, че, доколкото производството по в.ч.т.д. № 210/2017 г. на Апелативен съд – В. се е развило по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК, то постановеното по него определение № 271/17.05.2017 г. е окончателно и не подлежи на последващо обжалване пред ВКС. Атакуваното с частна жалба с вх. № 5257/07.09.2017 г. определение № 490/10.08.2017 г. по в.ч.т.д. № 210/2017 г. по описа на Апелативен съд – В. е постановено на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което редът за неговото обжалване е указан в чл. 248, ал. 3 ГПК, т.е. може да се обжалва по реда, по който се обжалва решението, респ. определението, което се допълва в частта за разноските. И доколкото определението, което се допълва, не подлежи на обжалване, то и частната жалба срещу определението по чл. 248, ал. 1 ГПК е недопустима.
Преди произнасяне по частната жалба, настоящият съдебен състав следва да се произнесе по искането за спиране на производството на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, намира, че производството по настоящото ч.т.дело не следва да бъде спирано на основание чл. 292 ГПК. С разпореждане на председателя на ВКС от 07.02.2018 г. е образувано тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция“.
Релевантният за настоящото частно производство въпрос – дали подлежи на обжалване определението на Апелативен съд- В. по чл. 274, ал. 2 ГПК не попада в обхвата на образуваното тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото с това определение е отменено определение на окръжен съд за връщане на въззивна жалба, а не е потвърдено преграждащо развитието на производството определение, поради което искането за спиране следва да се остави без уважение като неоснователно.
Настоящият съдебен състав на ВКС, II т.о. преценява обжалваното определение като валидно, процесуално допустимо и правилно.
С оглед разпоредба на чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК, постановеното по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК определение може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самият акт, чието изменение или допълване в частта за разноските е искано. При наличие на изрично императивно правило относно приложимия критерий за обжалваемост на определението по чл. 248, ал. 1 ГПК, преценката за обжалваемостта му не може да се извършва въз основа на други процесуални норми или принципи. Когато съдът, постановил крайния акт по смисъла на чл. 81 ГПК, допусне по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК изменение или допълване на този акт в частта за разноските, определението по чл. 248, ал. 1 ГПК става част от акта по чл. 81 ГПК, поради което обжалваемостта му е функция от обжалваемостта на акта, който се изменя или допълва в частта за разноските. В настоящия случай крайният акт по смисъла на чл. 81 ГПК е определение № 271/17.05.2017 г. по в.ч.т.д. № 210/2017 г. по описа на Апелативен съд – В., поради което, с оглед прилагането на императивната норма на чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК, изводът на тричленния съдебен състав на I т.о. на ВКС, че определението по чл. 248, ал. 1 ГПК не подлежи на инстанционен контрол е правилен.
Неоснователно е оплакването, че обжалваното определение е постановено в противоречие с т. 24 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Даденото в нея разрешение е относимо единствено за случаите, когато актът на апелативния съд по чл. 81 ГПК подлежи на самостоятелен контрол пред ВКС. Посочено е, че в тази хипотеза ВКС действа като въззивна, а не като касационна инстанция при обжалване на постановеното от въззивната инстанция определение по чл. 248, ал. 1 ГПК, т.е. при допустима съобразно правилото на чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК частна жалба, същата подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, а не по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Следва да се има предвид, че т. 24 от цитираното тълкувателно решение няма за предмет тълкуване на разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като към отговора по чл.276, ал.1 ГПК не са ангажирани доказателства за сторени такива.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 33 от 17.01.2018 г. по ч.т.д. № 2943/2017 г. на Върховния касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.