О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
София, 09.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1311 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. В. Б. от гр. Д., чрез процесуалния й представител адв. Д, против въззивното решение № 412 от 23 юни 2009 г., постановено по в.гр.д. № 210 по описа на окръжния съд в гр. Д. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 1* от 16 октомври 2007 г., постановено по гр.д. № 581 по описа на районния съд в гр. Д. за 2005 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото не са обсъдени всички писмени и гласни доказателства по делото; професионалният характер на заболяването е признат по съответния ред, но необосновано съдът приел, че заболяването не е придобито при и по повод изпълнение на служебните задължения при ответника; работодателят не е оспорил констатациите в протокола от НОИ; тройната съдебно-медицинска експертиза сочи, че инфекцията е в периода 1998-1999 г., когато ищцата е работила при ответника; липсват данни ответникът да е направил постъпки да се търси огнището на зараза в друга болница; свидетелите на касаторката сочат данни за условията на работа в болницата; медицинският център на съпруга на касаторката е заработил през 2004 г., а заразяването е станало преди това; за лечението на заболяването касаторката е закупувала лекарства. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от ГПК по съществения материалноправен въпрос за материалноправната легитимация на ответника и по съществения процесуалноправен въпрос във връзка с установената от съдилищата практика по приложението на чл. 188 от ГПК (отм.) при очертаване предмета на доказване с отделяне на спорното от безспорното. Представят се две решения и едно определение на ВКС. Представените три писма на НОИ не представляват съдебна практика, поради което съдът няма да ги обсъжда.
Ответникът “М” АД, представляван от изпълнителния директор д-р Ж, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК, приподписан от адв. А. С. , изтъква, че не е установено по делото ответникът да е материалноправно и процесуалноправно легитимиран по исковете на ответницата, като представената съдебна практика е неотносима към случая; съдът е обсъдил всички доказателства по делото; решението е правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че професионалният характер на заболяването на ищцата е доказан, експертното решение е влязло в сила и не е оспорено от работодателя, заразяването на ищцата при ответника е твърде хипотетично – липсват доказателства за отразен инцидент с ищцата, необходимите предпазни средства се доставят регулярно, ищцата е работила и на други места, всички изводи са в рамките на вероятностите.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Макар формално да е посочено основанието за допускане до касационен контрол по всички хипотези на чл. 280 ал. 1 от ГПК, посочената съдебна практика обосновава основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, а касаторката още и твърди, че разрешаването на поставените въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Разрешаването на поставения от касатора първи въпрос, сторено от въззивния съд, не може да се възприеме като противоречиво с цитираната съдебна практика. Това е така, защото представените съдебни решения – № 1* по гр.д. № 2* по описа на ІІІ ГО за 2001 г. и № 967 по гр.д. № 2* по описа на ІІІ ГО за 2002 г. дават разрешения във връзка с вида на претърпените вреди с оглед характера и последиците от професионалното заболяване, но не определят че именно работодателят в трудово правоотношение с работника по времето на установяване на професионалното заболяване следва да понесе отговорността за търпяни от работника вреди в следствие на това професионално заболяване когато работата е извършвана при различни работодатели. Аргумент за противния извод не може да се търси и в определение № 109 по гр.д. № 12 по описа на ІІІ ГО за 2009 г., тъй като определенията в процедурата по чл. 288 от ГПК не формират задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, а и разглежданият при него случай е друг – работодателят не е оспорил, че професионалното заболяване е получено от вредности при работата на работника именно при този работодател. Материалноправната легитимация по иска е въпрос на доказване в процеса, поради което произнасянето на касационния съд и по реда на чл. 280 ал.1 т. 3 от ГПК не би допринесло нито за точното прилагане на закона, нито до развитие на правото.
Вторият поставен въпрос е очевидно механично пренесен от мотивите на определение № 109 по гр.д. № 12 по описа на ІІІ ГО за 2009 г. За нуждите на настоящото производство обаче този въпрос не посочва такова разрешение на въззивния съд, което да обуславя допустимостта на касационното разглеждане по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Касаторът не сочи противоречие със задължителната практика на ВКС, нито противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата, поради което евентуално е възможно само основанието по т. 3 на чл. 280 ал. 1 от ГПК. По проблема с доказването в процеса и отделянето на спорното от безспорното обаче е налице изобилна съдебна практика, като за настоящия състав на съда не е налице причина, която да налага тази практика да бъде изменяна, осъвременявана или изоставяна. Явно съображенията на касаторката са във връзка с касационните й оплаквания за обсъждането на доказателствата по спора, но те не могат да бъдат разглеждани на този етап от съдопроизводството, след като не е посочен такъв въпрос, който да обоснове допускането на касационния контрол.
Ответната страна прави искане за заплащане на разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, като представя договор за правна защита и съдействие за сумата от 520 лева, които й се дължат.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 412 от 23 юни 2009 г., постановено по в.гр.д. № 210 по описа на окръжния съд в гр. Д. за 2008 г.
ОСЪЖДА И. В. Б. от гр. Д., ул. “Д” № 12, вх. “Б”, ет. 6, ап. 30, да заплати на “М” АД, представляван от изпълнителния директор д-р Ж, с адрес в гр. Д., ул. “. № 24, сумата от 520,00 (петстотин и двадесет) лева сторени разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: