4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
гр. София, 10.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 4572/2018 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх. № 10969/01.10.2018 г. по регистъра на Окръжен съд – Плевен, подадена от С. Ж. В., чрез пълномощник адв. Н. срещу решение № 286 от 10.07.2018 г. по гр. д. № 348/2018 г. на Окръжен съд – Плевен.
Ответникът по касационна жалба М. Г. В., чрез адв. С., е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изложила съображения за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 386 от 20.03.2018 г. по гр. д. № 7820/2017 г. на Районен съд – Плевен, с което е уважен предявеният от М. Г. В. против касаторката иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. последно ЗЗД и е прогласена нищожността на сключения помежду им договор за продажба на наследство от 27.01.2017 г., вписан в Службата по вписванията – [населено място] с вх. рег. № 733 от 30.01.2017 г., акт 274, том І, дело № 274/2017 г., по силата на който първата е продала на втората наследството, оставено й от покойния Г. М. В., починал на 22.01.2017 г. за сумата от 100 лв., поради привидност и сключване при условията на абсолютна симулация.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
За да постанови посочения правен резултат въззивният съд е приел, че атакуваната сделка е редовна от външна страна, като волеизявлението на страните по съглашението е обективирано в две части – в договора за продажба на наследство и в съставения т. н. „обратен документ“ от 27.01.2017 г., подписан от насрещната страна по правоотношението – купувача, отразяващо привидността на съгласието й. Изложени са аргументи за допустимост на свидетелските показания по чл. 165, ал.2 ГПК след като страната, която ги ангажира, се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно и при наличие на писмени доказателства, изходящи от другата страна, които правят вероятно твърденето й, че съгласието е привидно – т.н. начало на писмено доказателство. Мотивирани са съображения, че на последното може да се позовава и да иска чрез гласни доказателства да установи привидността на сделката именно страната, която се домогва да докаже, че изразеното в съответната сделка съгласие е привидно – т. е. ищцата. В тази връзка, на първо място е прието от въззивната инстанция, че в случая отсъстват предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК за събиране на исканите с жалбата пред нея гласни доказателства – разпит на свидетел. Затова релевираното възражение на жалбоподателката за допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение, поради което това доказателствено средство не е събрано, е намерено за неоснователно. На второ място, въззивният съд е мотивирал отказът си за допускане и разпит на сочения от касаторката свидетел с факта, че ангажираният от страната такъв е адвокат, който й е съдействал и консултирал при извършване на оспорената сделка, за разпитът на който е налице законова забрана по чл. 33, ал. 4 от Закона за адвокатурата – защото чрез разпита се цели установяване на факти и обстоятелства, които адвокатът е узнал при упражняване на професията, без оглед на това дали създадените отношения се основават на подписан договор за правна помощ и съдействие или не.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава приложно поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения, че процесуалната дейност на въззивния съд по събиране на доказателства за относимите факти по спора, е в отклонение от разрешението, дадено в Решение № 544/2010 г. от 06.01.2011 г. по гр. д. № 1053/2010 г., ВКС, ІІ г. о., което прилага.
Поставеният правен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК има следното съдържание:
„Допустимо ли е доказването на действителните отношения между страните чрез свидетелски показания по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК и представлява ли начало на писмено доказателство, когато обратното писмо съдържа волеизявлението само на една от страните по прикритата сделка?“
Касаторът поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос:
„Налице ли е създадено отношение „клиент – адвокат“ в случай, че отсъстват елементите от фактическия състав на разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 от Закона за адвокатурата, което да води до недопустимост на разпита на свидетел съгласно чл. 33, ал. 4 от същия закон?“
Поддържа се този въпрос да е обусловил правните изводи на въззивния съд по предмет на делото и който предвид липсата на известна на касатора съдебна практика, мотивира искането по него да се допусне касационен контрол на обжалваното решение и отговорът по който ще има значение за развитието на правото.
Първият от поставените въпроси е релевантен, но не се открива поддържаното противоречие с посочената практика на ВКС, обективирана в Решение № 544/2010 г. от 06.01.2011 г. по гр. д. № 1053/2010 г., ВКС, ІІ г. о. Според там даденото правно разрешение, ограничението по чл. 165, ал. 2 ГПК за разкриване на привидност на сделка със свидетелски показания се прилага само ако позоваващата се страна – т.е. тази, която се домогва да докаже привидността на изразеното съгласие, основе искането си за събиране на гласни доказателствени средства на наличен по делото документ, изходящ от другата страна по сделката (която не твърди симулативност) или пък удостоверяващ нейни изявления пред държавен орган, който прави вероятно твърдението й, че това съгласие е привидно. Когато обратното писмо съдържа волеизявлението само на една от страните по привидната сделка, то това писмено доказателство представлява начало на писмено доказателство, по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК и в този случай доказването на действителните правоотношения между страните е допустимо чрез свидетелски показания, като доказателствено средство, чрез които симулацията може да бъде установена. В случая въззивното решение е постановено в пълно съответствие с тази практика. Касае се за изключение от правилото за допустимост на свидетелски показания, предоставено в защита на страната, която се позовава на привидността, с оглед провеждане на доказване на твърдението й за симулативност на съдържащите се в документа (материализиращ съответната сделка) изявления. Като е установил при данните по делото, че исканият от ищцата свидетел е допустим съгласно чл. 165, ал. 2 ГПК и въз основа на депозираните от него показания е приел, че съглашението е привидно и поради това – нищожно, въззивният съд не се е отклонил от правното разрешение, възприето в сочената практика на ВКС. Още повече, че касаторката не оспорва авторството си на документа, наречен „обратно писмо“, а твърди единствено, че го подписала заедно с другите книжа по сделката в адвокатска кантора и не разбирала значението му, тъй като не й било обяснено какви са правните му последици, за които обстоятелства поискала разпит на адвоката.
При отсъствие на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационното обжалване по поставения правен въпрос не следва да се допуска.
Вторият въпрос няма характеристиките на правен въпрос по смисъла на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК, тъй като е изводим от становището на страната по правилността на процедирането на въззивния съд при разглеждане на делото в тази инстанция, изразяващо се в допуснато съществено процесуално нарушение, намерило проявление в непопълване на доказателствената съвкупност с ангажирано гласно доказателствено средство. В случая се касае за касационно оплакване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което е неотносимо във фазата по селектиране на касационната жалба. Наред с изложеното, отговорът на този въпрос изисква преценка на доказателства и е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК.
При липсата на общо основание е безпредметно да се установява обосноваването на допълнителното такова – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по повдигнатия въпрос, поради което и в тази хипотеза следва да бъде отречен достъпът до касационен контрол.
В заключение се налага, че не е обосновано приложно поле на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на ответника по касация разноски за касационното производство. Видно от договора за правна защита и съдействие те възлизат на сумата 600 лв., платени в брой, като така извършеното отразяване за направеното плащане е достатъчно и има характера на разписка за получената сума (вж. постановките по т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).
Поради изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 286 от 10.07.2018 г. по гр. д. № 348/2018 г. на Окръжен съд – Плевен.
ОСЪЖДА С. Ж. В., [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], ет. 4, ап. 7 да заплати на М. Г. В. от с. гр. сумата от 600 (шестстотин) лева – разноски за касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.