5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
София, 17.03.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 6188 по описа за 2015 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. Т. Т., чрез адв. М. Б., срещу въззивно решение № 5560/27.07.2015 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 4883/2015 г.
Касаторът Т. излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло и спорът да бъде решен по същество.
Насрещната страна П. Т. А., чрез адвокат В. Д. – АК София, отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване – въззивното решение е съобразено с посочената от касатора съдебна практика, не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото по повдигнатия правен въпрос има постановено тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
И. Т. Н. и И. Н. Н., чрез адвокат Г. И. от АК София, отговарят в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
[фирма], [населено място], представлявано от С. П., чрез адвокат Г. И. от АК София, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е отговорило, че поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване не са налице, както и, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касаторът, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния съд, е отхвърлил предявените от П. Т. Т. против И. Т. Н., И. Н. Н. и П. Т. А. искове, както следва: иск за прогласяване нищожност на договор за дарение на 1/10 идеална част от недвижим имот, представляващ жилищна сграда, заедно с правото на строеж върху земята, поради заобикаляне на закона, евентуално поради привидност на сделката, прикриваща продажба, както и иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на ? идеална част от жилищната сграда, заедно с правото на строеж. Отхвърлил е и предявения от П. Т. против [фирма] отрицателен установителен иск, че [фирма] не е собственик на ? идеална част от същата жилищна сграда, заедно с правото на строеж.
За да постанови този резултат, съдът установил, че П. Т. Т., И. Т. Н. и И. Н. Н. са съсобственици на недвижим имот, представляващ жилищна сграда, със застроена площ на сградата от 75 кв.м., на два етажа в [населено място]. И. и И. Н. даряват по нот. акт № 2/2012 г. на нотариус Л. Л. със съдебен район на действие СРС, 1/10 идеална част от притежаваните от тях вещни права на П. Т. А.. По-късно Н. се разпореждат в полза на А. и с другите 9/10 ид.ч. от същия имот чрез договор за покупко-продажба, оформен в нот. акт № 16/2012 г. на нотариус Л. Л.. От своя страна на 30.05.2013 г. П. А. прехвърля на [фирма], [населено място] своите идеални части от недвижимия имот срещу друг имот, собственост на акционерното дружество.
Съдът е приел, че договорът за дарение по нот. акт № 2/2012 г. на нотариус Л. Л. със съдебен район на действие СРС не е сключен при заобикаляне на закона поради това, че по-късно, с договор за продажба е прехвърлена от дарителя на надарения и останалата идеална част от частта на дарителя, без преди това тя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС. Искът за обявяване нищожността на дарението на това основание е отхвърлен.
Съдът, при преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, е приел за установено, че договорът за дарение не е привиден и не прикрива договор за покупко-продажба, поради което е отхвърлил иска за обявяване нищожността на договора като симулативен. Отхвърлени са и претенциите по чл. 33, ал.2 ЗС и отрицателният установителен иск, тъй като последвалият дарението договор за покупко-продажба е сключен между съсобственици. Към настоящия момент собственик на дела, притежаван изцяло от И. и И. Н. преди последователните разпоредителни сделки, е [фирма], [населено място].
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и събраните доказателства, с оглед пълно изясняване на делото.
Поставеният процесуалноправен въпрос е принципно значим по всяко исково производство, но не се установява противоречие между постановеното от въззивния съд и приложените от касатора съдебни актове. Нещо повече, сам касаторът и не твърди в касационната жалба, че съдът не е обсъдил негов довод или възражение, както и дадено доказателство по делото. Несъгласието с направените изводи на съда и изложените от него съображения, не значи, че съдът не е обсъдил и не е преценил доказателствата, доводите и възраженията на страните.
Следващият въпрос – дали при недоказана относителна симулация съдът дължи произнасяне за съществуването на абсолютна симулация, прилагайки служебното начало относно установяване нищожността на сделката, имаща преюдициално значение за основателността на иска за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС и ако се касае до абсолютна симулация, следва ли съдът да обяви сделката за нищожна, при наличие на формулирани в исковата молба и във въззивната жалба основания, без да е предявен иск за установяването й, е неотносим към постановеното от съда, който не е установил факти и обстоятелства, обуславящи друга форма на нищожност на договора за дарение. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че никога не е имало съмнение, а и не съществува противоречива практика по това, че съдът се произнася само в рамките на сезирането – той дава правната квалификация на претенцията, но разглежда иска според очертания от ищеца предмет – страни, правопораждащи юридически факти и петитум. В случая съдът се е произнесъл така, както е бил сезиран – по твърдение, че договорът за дарение е нищожен, защото е сключен при заобикаляне на закона, евентуално, защото е привиден и прикрива действителна уговорка за продажба. Не се установява и противоречие с решение № 172/02.03.2010 г. по гр. д. № 62/2009 г., IV г.о. на ВКС и решение № 475/14.07.2010 г. по гр. д. № 621/2009 г., IV г.о. на ВКС.
Т. навежда доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос относно точното приложение на чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД, чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД и чл. 226, ал.3 ЗЗД и по-конкретно дали е нищожно дарението, когато мотивът за извършването му е трето за съсобствеността лице да придобие дял и да се осуети правото на изкупуване от страна на другия съсобственик в извършената последваща продажба, съответно при наведен подобен довод, съдът следва ли да го разгледа.
Въпросът е от значение за постановения резултат, но не е необходимо разглеждането му с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Налице е задължителна практика на ВКС (Тълкувателно решение № 5/2012 г. по тълк.дело № 5/2012 г., ОСГК на ВКС), съобразена от въззивния съд, според която, когато продажбата на остатъка от част от съсобствен имот следва договор за дарение на друга част от същия имот в полза на външно за съсобствеността лице, само поради това, не се опорочава договора за дарение. Липсва законова презумпция за намерение да се заобиколи закона при прехвърляне на идеална част от собствеността чрез дарение в полза на трето на съсобствеността лице, с оглед сделката по чл. 33 ЗС, като не може да се изхожда и от житейското предположение за наличие на подобно намерение. Следователно само поради това, че дарението предхожда продажбата, първият договор не се явява нищожен като сключен при заобикаляне на закона. Хипотезата на чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД в случая е изобщо изключена, защото поотделно за договорите за дарение и за покупко-продажба, както и при съчетаването им, липсва законова забрана за постигнатия краен правен резултат. Докато при заобикалянето на закона страните извършват сделките не за да получат непосредствените, типични за тях правни резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото осъществяване на която би противоречало на закона. Както стана ясно, дори ако правото на собственост върху идеална част от недвижим имот се придобие в нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗС, то продажбата не е нищожна. Възможно е разбира се, дарението да е недействително и след установяване на сочения от заинтересованото лице порок, то, както и всички останали съсобственици, да упражнят изкупуване по отношение на продажбата, последвала дарението. Както е изяснено и в тълкувателния акт, заинтересованите лица могат да сочат различни основания за нищожност на договора за дарение и съдът следва да ги разгледа, както е сторено и в случая. Въззивната инстанция е разгледала доводите на ищеца за нищожност на дарението и е достигнала до заключение, че са неоснователни – дарението не е сключено при заобикаляне на закона, нито е доказано то да е симулативно. Несъгласието с тези извод, не значи, че съдът се е произнесъл в противоречие с постановките в тълкувателното решение или, че поставеният правен въпрос се нуждае от разглеждане с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
В заключение, няма основание за допускане на касационно обжалване по наведените от касатора основания..
Касаторът следва да заплати на насрещните страни сторените в инстанцията съдебни разноски, както следва – 900 лв. на П. Т. А., 1200 лв. общо на И. Т. Н. и И. Н. Н. и 2250 лв. на [фирма], [населено място].
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 5560/27.07.2015 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 4883/2015 г.
ОСЪЖДА П. Т. Т. да заплати съдебноделоводни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, както следва – 900 лв. на П. Т. А., 1200 лв. общо на И. Т. Н. и И. Н. Н. и 2250 лв. на [фирма], [населено място], представлявано от С. П…
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: