О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
София, 17.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2262/2019 година.
Производството е по чл.278, във връзка с чл.274, ал.1, т.1, вр. ал.2, изречение първо ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№3957/30.4.2019 г., подадена от адв. А. Г. – процесуален представител на П. Д. Д. от [населено място], против определение №331/11.4.2019 г. по гр.д.№795/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о. с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 6830 от 10.12.2018 г. на П. Д. Д. чрез адвокат А. Г. от АК-София срещу решение № 212 от 24.10.2018 г. по в.гр.д. № 215/2018 г. на Окръжен съд Ямбол в частта, в която е прекратен брака на страните по вина на двамата съпрузи, и не е допуснато до касационно обжалване на въззивно решение № 212/24.10.2018 г. по в.гр.д. № 215/2018 г. на Окръжен съд Ямбол в частта за родителските права, режим на лични контакти и издръжката на ненавършилите пълнолетие деца П. П. Д. и Д. П. Д., двете родени на 05.04.2013 г.
За да стигне до посочения резултат тричленният състав на ВКС, IV г.о., е приел, че „Съгласно чл.280, ал.3, т.2 ГПК (изм. ДВ, бр.8 от 2017 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела в производства по брачни искове, с изключение на въпросите по чл.59, ал.2 от Семейния кодекс, когато към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете, поради което касационната жалба в частта, относно вината за разтрогване на брака по иск на основание чл.322, ал.2 СК е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.“, както и че „Решението на въззивния съд в частта за родителските права, режима на лични контакти и издръжката на децата не е процесуално недопустимо. В практиката на Върховния касационен съд се приема, че предметът на спора се определя от посочените в исковата молба обстоятелства и търсената защита. Когато съдът е постановил решение, след като се е произнесъл по наведените от ищеца факти и обстоятелства, той не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл недопустимо. Отделно от това, не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване на правото на иск, поради което въззивното решение е процесуално допустимо, а твърденията на процесуалния представител на касатора са несъстоятелни, тъй като на ответника е дадена възможност за становище по исковете и е съставен доклад с указания за подлежащите на доказване обстоятелства, т.е. съдът е изпълнил процесуалните си задължения да предостави равни възможности на страните за участие в исковото производство, след което е постановил решение по същество.
Не е налице и поддържаното основание за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основни принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с предпоставките за предоставяне на родителските права на основание чл.59 СК. От мотивите на съдебния акт е видно, че решението е израз на волята на съда по предявения иск за мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на родените от брака ненавършили пълнолетие деца, без да се нарушава обема на търсената от двамата родители защита и съдействие. В този смисъл, декларативното позоваване на очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК не дава основание за допускане на касационно обжалване.
При тези фактически и правни изводи на въззивната инстанция, поставеният в изложението към касационната жалба и уточнен от настоящия състав на Върховния касационен съд правен въпрос, задължението на съда да изслуша двамата родители и да съобрази тяхното поведение в производството по иск за предоставяне на родителски права и мерки за лични контакти, като се ръководи единствено от интереса на децата, обуславя изхода на делото и изводите на съда, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В съдебната практика, обобщена в раздел ІV на Постановление № 1/12.11.1974г. на Пленум на ВС, се приема, че съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и като вземат предвид интересите на децата, трябва да определят подходящи лични отношения между родителите и децата по такъв начин, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като това може да става не само със свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт на детето с родителя. В същия смисъл е и установената практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, в която се приема, че с оглед особеностите на конкретния случай, при постановяване на решението съдът следва да посочи не само защо е предпочетен единия родител да упражнява родителските права, но и има ли други обстоятелства, които налагат детето да остане при него (като например поведението и моралният облик на другия родител), въз основа на които да се определи режима на лични контакти в интерес на малолетното дете. В случая, въззивният съд е приел, че интересът на децата следва да се преценява не само с оглед родителските качества на бившите съпрузи и техните материални възможности, но и с оглед възрастта, пола и емоционалната връзка на близначките и необходимостта да запази познатата среда и емоционалните връзки на децата, които са от съществено значение за бъдещото им развитие, но може да бъдат разрушени при промяната на местоживеене при бащата. Преценката на съда, на кого да бъдат предоставени родителските права се основава на установените конкретни обстоятелства по делото и констатациите в представените социални доклади по местоживеене на двамата родители, че всеки от тях има родителски и личностни качества, възможности и желание да осигури подходящи условия за отглеждане на малолетните, но с оглед запазването на сигурната и позната социална среда за децата, съдът е предпочел упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката. При тези мотиви на съда, доводите за неправилност на възприетите съображения на кого да бъдат предоставени родителските права са изцяло несъстоятелни, тъй като съдът решава въпроса след като задължително изслуша съображенията на двамата родители, като се ръководи единствено от интересите на децата, както е процедирал съда в случая /съдебен протокол от 27.04.2018 г./.“, както и че
Предвид изложените съображения, въззивното решение е постановено при съобразяване на задължителната съдебна практика, формирана с ППВС № 1/1974 г., поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при липсата на доводи за необходимостта да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на правните норми, установени в интерес на ненавършилите пълнолетие деца, поради промяната в обществените отношения или изменения в законодателството, не може да се приеме, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.“
Срещу въззивното решение е подадена частна жалба от ответника по исковата молба П. Д. Д., с оплаквания за незаконосъобразност и нарушения на ЕКЗПЧ и ХОПЕС.
Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане делото за ново разглеждане на делото от друг съдебен състав.
Ответницата по частната жалба Н.Р. Д. посредством процесуалния си представител адв. М. Г., е депозирала отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответницата в настоящото производство намира следното:
Частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Определението на тричленния състав на Върховния касационен съд, състав на IV г.о. е правилно.
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2, предложение първо ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по брачни искове. Нормата е императивна и съдът е задължен да се съобрази с нея.
Всякакви наведени в частната жалба оплаквания не могат да преодолеят изложеното в цитираната законова разпоредба.
В останалата част определението не подлежи на последващ съдебен контрол.
Ето защо частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №331/11.4.2019 г. по гр.д.№795/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: