О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
София, 18.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 6504/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. П. В.,чрез пълномощника му адв.С. З. срещу решение № 326/28.07.2014 г. по гр.д.№ 257/ 2014 г. на Окръжен съд-Смолян.
Ответникът по касационната жалба „Г.”-О., представлявано от управителя И. Х., в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.И. С., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е отменено решение № 85/21.05.2014 г. по гр.д.№ 329/2013 г. на Районен съд-Мадан в частите, с които е прекратено производството по исковете с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 и т.4 КТ, предявени от ищеца-касатор в настоящото производство.Вместо това спорът е решен по същество, като уволнението му, извършено със заповед № 6/16.10.2012 г. е признато за незаконно и същата е отменена и е допусната поправка на основанието за уволнение,вписано в трудовата му книжка, като вместо по чл. 330 ал.1 т.9 КТ същото да се счита по чл.327 т.2 КТ. Решението на първоинстанционния съд е потвърдено в частите, с които са отхвърлени исковете на касатора с правно основание както следва: чл. 128 КТ за присъждане на трудово възнаграждение за периода 08.2011 г.-17.10.2012 г. в размер на сумата 27 413 лв., чл.86 ЗЗД за сумата 2 500 лв. и законната лихва до окончателното плащане; чл.224 ал.1 КТ за сумата 1 714 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск , чл.86 ЗЗД за сумата 29,51 лв. и законната лихва до окончателното плащане; чл. 221 ал.1 КТ за сумата 2 515 лв. обезщетение за срока на предизвестие в размер на едно брутно трудово възнаграждение,чл.86 ЗЗД за сумата 41,88 лв. и законната лихва до окончателното плащане. Решението на въззивния съд е обжалвано с касационната жалба в частите, с които осъдителните искове, предявени от касатора са отхвърлени и е влязло в сила в останалите части. За да постанови своя съдебен акт въззивният съд е приел, че касаторът е работил по трудов договор, сключен с ответника като „геофизик, интерпретатор на геофизични данни”, с трудово възнаграждение в размер на сумата 2 500 лв. За периода м.08.2011 г.-17.10.2012 г. той не е полагал реално труд и не се явявал на работното си място.От м.април 2012 г. работил за своето дружество „П.В.”-ЕООД на обекти, договорите за които са сключени въз основа на информация, придобита при ответника и с използване на негова апаратура.Поради това е направил извод, че правилно искът му за заплащане на трудово възнаграждение е отхвърлен, след като не е престирал труда си.Посочил е, че в исковата молба се съдържат твърдения,че е изпълнявал задълженията си по трудовия договор до прекратяването му, а едва при устните състезания в първоинстанционното производство е заявил,че е бил налице престой не по негова вина,поради което му се дължи възнаграждение, независимо,че не е работил.Поради това правилно искът е разгледан и квалифициран съобразно твърдяните в исковата молба обстоятелства, а касаторът от своя страна не е оспорвал доклада и не е искал събиране на доказателства в подкрепа на твърдението за престой. Позовал се е на решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр.д.№843/2012 г., ІV г.о., според което „ ищецът не е полагал труд по трудовото му правоотношение с ответника, той не е въвел твърдения, не е основал претенцията си това да се дължи на престой по вина на работодателя или на производствена необходимост, в какъвто случай основанието на иска би било различно.”Намерил е, че на касатора не се дължи и обезщетение за предизвестие, тъй като трудовото правоотношение е прекратено в резултат на негово волеизявление. Счел е,че не му се дължи и обезщетение за неползван платен годишен отпуск, защото правото на такъв е с цел възстановяване на работната сила.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа становище за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поставя процесуалноправния въпрос:
-следва ли при постановяване на своето решение съдът да обсъди доказателствата за всички факти,които са от значение за решаване на делото,въпреки че за тях не са направени твърдения от страните.
Изразява становище,че от събраните по делото доказателства става ясно,че работодателят през процесния период не е изпълнил задължението си да осигури на работниците уговорената в трудовия договор работа и е бил налице престой.Въззивният съд не обсъдил тези доказателства с мотива, че ищецът не е обосновал претенциите си с наличието на престой.Намира,че ако ги беше обсъдил ,въпреки липсата на твърдения за това в исковата молба, би достигнал до други изводи. Счита,че въпросът е решен в противоречие с приетото в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№ 950/2009 г.,ІV г.о., гр.д.№327/2011 г., ІІІ г.о. и гр.д.№4744/2008 г., І г.о.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.Според разрешенията в ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК предпоставки за това са обосноваването на общо и допълнително основание . Общото основание е формулиран от касатора въпрос, обусловил правните изводи, които е направил въззивния съд и който е от значение за изхода на конкретното дело. Поставеният от касатора въпрос е обуславящ, но не е налице твърдяното допълнително основание.От цитираните решения на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика, към спора донякъде е относимо само последното от тях. Според приетото в него, в мотивите си съдът следва да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти. Изводите на въззивния съд не се отклоняват от това разрешение.Правно релевантни са тези факти , които ищецът е изложил в обстоятелствената част на исковата молба и с които е очертал създаденото между страните правоотношение.Относно същото те следва да сочат доказателства, съобразно разпределението на доказателствената тежест и да навеждат своите доводи.
Недоказването на допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба е претендирал разноски за това производство, което с оглед изхода на делото следва да бъде уважено. Същото е доказано с представения договор за правна защита и съдействие, в който е посочено,че уговореното възнаграждение е платено в брой.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 326/28.07.2014 г. по гр.д.№257/2014 г. на Окръжен съд-Смолян.
ОСЪЖДА П. П. В. да заплати на „Г.”-О. сумата 1000/хиляда/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: