2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
София, 24.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №7240/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. г. по т. „ Н.Й.В.” [населено място] срещу решение от 24.07.2013г по гр.д. № 407/2013г на Кюстендилски окръжен съд , с което е потвърдено решение от 07.05.2013г по гр.дело № 2397/2012г. на Кюстендилски районен съд. Отменено е уволнението на ищцата на основание чл. 328 ал.1 т.2 КТ като учител , поради съкращаване на заемана от нея единствена щатна бройка , същата е възстановена на работа и е присъдено обезщетение .
В изложение, сдържащо се в касационната жалба като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите допустимо ли е съдебният акт да се основава относно длъжността на ищцата на писмените доказателства без да се взема предвид естеството на изпълняваната от нея работа ,нейната правоспособност ,действително изпълняваната работа ,обективирани в исковата молба и без да се взема предвид приета по делото експертиза .Допустимо ли е съдът да приема ,че е трябвало да се извърши подбор между всички учители заемащи длъжност старши учител общооразователен предмет гимназиален етап , въпреки че преподават различни учебни дисциплини . Допустимо ли е ищцата да иска възстановяване на длъжност , от която не е уволнена , а съдът да я възстановява на длъжност ,която ищцата не твърди да е заемала , допустимо ли е ищцата да иска отмяна на уволнение от една длъжност , а съдът да постановява незаконно уволнение за друга длъжност. Конкретни съображения във връзка с посоченото основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не са развити .
Ответницата оспорва изтъкнатото основание за допускане до касационно разглеждане в писмен отговор .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Върховен касационен съд не приема довод за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по първите два въпроса , на които е даден ясен и еднозначен отговор в практиката на ВКС при изясняване на формалния характер на трудовия договор, връзката на неговото съдържание с конкретно заеманата длъжност , значението на утвърдените щатни разписания за длъжностните позиции на служителите , назначени на работа ,както и производното от общите норми на трудовото право задължение на работодателя да се съобразява със съдържанието на възникналите трудови правоотношения . Изводите на съда, обусловили и крайния изход на делото, се игнорират във въпросите, като се смесват правоспособност и квалификация при учители, заемали една и съща щатна длъжност в училището. И. във въпроса конкретен факт относно „действително изпълняваната работа” работодателят не може да противопоставя на релевантните фактическите и правни признаци на прекратителното основание по чл. 328 ал.1 т.2 КТ при съкращаване на единствена щатна длъжност. Решаващият извода на съда дали служителят е заемал единствена щатна бройка , която се съкращава , или е заемал длъжност , идентична или сходна с други по трудова функция и на това основание е следвало да бъде включен в задължителен подбор , следва да се основава на установеното с писмени доказателства съдържание на трудовия му договор , установеното щатно разписание на длъжностите , което е необходимо за положителен извод по основанието на чл. 328 ал.1 т.2 КТ и работодателят не може да упражни законосъобразно уволнение поради съкращение на щата , като игнорира тази установеност в отношенията си със служителя. Обжалваното решение е в съответствие с трайно установената съдебната практика по трудови спорове , в която принципно се изтъква необходимостта работодателят да спазва щатната дисциплина и да се съобразява със съдържанието на сключените трудови договори ,което именно е обусловило решаващите изводи на съда .
Не са налице и основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение с оглед проверка на неговата допустимост , във връзка с произнесения иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. В тази връзка са формулирани няколко въпроса,в които превратно се преценява искането на ищцата с оглед определени нейни обстоятелствени твърдения ,които не са относими към петитума на иска ,нито към основанието му. .Съдът не е дал разрешение в противоречие с принципно установеното разбиране на диспозитивното начало в процеса . Ищцата е била уволнена от длъжност , което не е заемала съгласно личния трудов договор и която длъжност не е съществувала в щата към момента на нейното уволнение така , както е бил посочил работодателят . Съответно е възстановена на заеманата до уволнението длъжност така , както същата е била индивидуализирана и посочена в последното споразумение по незаконосъобразно прекратения трудов договор , а не с допълненията , които ищцата е посочила в обстоятелствата по иска като характеризиращи заеманата от нея учителска длъжност . При това положение съдилищата са следвали установеното в трайната съдебна практика разбиране за дължимия съдебен диспозитив по този иск .
Ето защо Върховен касационен съд не приема тезата че обжалваното решение поставя проблематика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по формулираните въпроси на трудовото, или процесуалното право .
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 24.07.2013г по гр.д. № 407/2013г на Кюстендилски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .