О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
София, 29.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2419/2013 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. С. С. – процесуален представител на ответника по исковата молба П. Д. Н. от [населено място] против определение№412/20.12.2012 г. по гр.д.№905/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател в настоящото производство срещу въззивно решение №145/04.5.2012 г. по гр.д.№388/2010 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г.-о.
Обстоятелствата по делото са следните:
С решение №145/04.5.2012 г. по гр.д.№388/2010 г. Добричкият окръжен съд, г.о., в производство по чл.192, ал.2 ГПК/отм./, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №64/28.02.2011 г., постановено по същото дело на същия съд, като по отношение Д. С. С., З. П. Н. и М. П. А., посочените лица вместо 5760 лева са осъдени да заплатят 2160 лева – държавна такса по сметка на Добричкия окръжен съд.
Срещу посоченото решение е подадена касационна жалба от ответника по исковата молба П. Д. Н. от [населено място].
С обжалваното определение ВКС, състав на І г.о., е оставил без разглеждане касационната жалба, като е приел, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК относно горепосочената сума. Освен това тричленният състав на І г.о., е приел също така, че за касационният жалбоподател не е налице правен интерес от търсената защита, тъй като поправката на очевидната фактическа се отнася до дължимата от ищците държавна такса при извършване на делбата между страните.
Срещу определението на тричленния състав на ВКС, І г.о., е подадена частна жалба от ответника по исковата молба П. Д. Н., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност като се навеждат доводи за неправилно приложение на § 2, ал.2 ПЗР на ГПК, във връзка с чл.192, ал.2 ГПК/отм./. Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Ответниците по частната жалба Д. С. С., З. П. Н. и М. П. А., посредством процесуалния си представител – адв. Ю. О., са депозирали отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Ответницата по частната жалба Т. Д. Н., посредством процесуалния си представител – адв. С., също е депозирала отговор по чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговорите но ответниците по нея намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Законосъобразно и обосновано тричленният състав на ВКС, І г.о., е приел, че касационната жалба срещу решението на въззивната инстанция за поправка на очевидна фактическа грешка е процесуално недопустима. Правилни са изводите на съда за това, че жалбоподателят няма правен интерес от предявяването й, тъй като извършената поправка не засяга неговата правна сфера. Извършената поправка на очевидна фактическа грешка визира дължимата от ищците държавна такса по сметка на окръжния съд.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №412/20.12.2012 г. по гр.д.№905/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о.,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: