3
Определение по ч.т.д.№ 261/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№281
С., 15.04. 2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д.N 261 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Х. Н. Ж. срещу Определение № 177 от 11.03.2011 год. по ч.гр.д.№ 150/2011 на Пазарджишкия окръжен съд.
С това определение, произнасяйки се по реда и на основание чл.419 ГПК Пазарджишкият окръжен съд е оставил без разглеждане частната жалба на Ж. срещу разпореждането от 13.10.2010 год. по ч.гр.д.№ 4168/2010 год. с което Пазарджишкият районен съд е разпоредил издаването на Заповед № 2741 от 13.10.2010 год., по реда на чл.418 ГПК вр.чл.417 т.2 ГПК.
За да остави частната жалба без разглеждане, съставът на ПзОС се е позовал на това, че не е внесена държавна такса в общ размер 1153.22 лв., подлежащ на определяне по чл.18 ал.1 вр.чл.12 т.2 от Тарифа № 1за държавните такси…
В частната жалба с която е сезиран ВКС са изложени доводи за неправилност на преценката на ПзОС, като касаторът счита, че приложим е размерът, посочен в т.19 на Тарифата.
Представено е изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, но то е без значение, доколкото производството не е по чл.274 ал.3 ГПК, която препраща към чл.280 ал.1 ГПК, а по чл.274 ал.2 вр.ал.1 т.1 ГПК.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Преди всичко, следва да се отбележи, че съдът дължи произнасяне по допуснатото незабавно изпълнение – чл.419 ГПК, както правилно е приел ПзОС, а не и по доводите на Х. Ж., съдържаща се в частните му жалби, срещу издаването на самата Заповед за незабавно изпълнение. В тази част разпореждането на ПзРС не подлежи на обжалване – чл.413 ГПК. Въззивният контрол е ограничен до приложното поле на чл.419 ГПК.
Основателността на частната жалба произтича от неправилната преценка на ПзОС за идентичност на режима при частните жалби по чл.413 ал.2 ГПК и по чл.419 ал.1 ГПК. Константната съдебна практика е категорична, че размерът на държавната такса, дължимо по частните жалби в посочените два случая е различна – Определение № 66/2010 по ч.т.д.№ 393/2010 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о.; Определение № 477/2010 по ч.т.д.№ 504/2010 год. на ВКС, ІІ т.о.
Разпоредбата на чл. 18 ал.1 от Тарифата е приложима при обжалване на разпореждането, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение и размерът на държавната такса е съобразен с чл.12 от Тарифата. В случаите, в които заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е разгледано по същество, и когато се атакува разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 419 ал.1 ГПК (както е в настоящия случай), държавната такса се определя по чл.19 от Тарифата.
Държавна такса в този размер е била внесена по сметката на ПзОС и той е следвало да се произнесе по основателността на частната жалба (в частта по чл.419 ал.1 ГПК), а не да я остави без разглеждане.
Това налага отмяна на определението на ПзОС с което е оставена без разглеждане въззивната частна жалба на Ж. и връщане на делото за произнасяне по нейната основателност.
Предвид на горното и на основание, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 177 от 11.03.2011 год. по ч.гр.д.№ 150/2011 на Пазарджишкия окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Пазарджишкия окръжен съд за произнасяне по същество по частната жалба на Х. Ж..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.