4
4
Определение по т. д. № 922/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 922/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№281
С., 19.04.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 922 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма],[населено място] срещу въззивно решение № 78/10.06.2010 г. по в. т. д. № 106/2010 г. на В. апелативен съд, в частта с която е отменено първоинстанционното решение и са отхвърлени предявените искове против ИА”С. дейности на МО”, както и в частта, с която е постановено осъждане на жалбоподателя за сумата 94 271,66 лв.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е преценил приложените по делото доказателства във връзка с твърденията за нищожност на договора, позовал се предимно на съдебно – техническа експертиза, без същата да бъде съпоставена с останалите доказателства по делото. Излагат се и оплаквания за неправилна преценка на фактите, свързани с въведени основания за нищожност, както и за нарушения на материалния закон.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор взема становище единствено по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, въз основа на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението на основанията по допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът е маркирал т. т. 1 и 3 като е посочил, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който въпрос е формулирал така: “Въпросът за нищожността на договорите е от значение /и то съществено/ с оглед правилното формулиране на възникващите права и задължения за страните, т. е. налице ли са възникнали права и задължения на страните….”. Всъщност тази обща постановка за нищожността на договора, и оттук и за последиците от евентуалната недействителност не съставлява точно формулиран правен въпрос, свързан с конкретното дело, т. е. жалбоподателят не е дефинирал общото основание за селектиране на касационната жалба, доколкото не е посочил кой според него е материалноправния или процесуалноправния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е бил разрешен в настоящия случай в противоречие с практиката на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.
В материята за недействителността на сделките има различни фактически състави, което предполага обосноваване на конкретен правен въпрос по повод въведените възражения за недействителността на договора и точно обосноваване за противоречивото му разрешаване, предвид позоваване на конкретни правни разрешения в съдебната практика на ВКС, а не само механично прилагане на отделни решения на ВКС, постановени при различни факти, относими към конкретни съдебни дела.
Същото се отнася и до маркирания процесуалноправен въпрос: “Следва ли да бъде постановено решение на базата на представени и неприобщени към делото доказателства?”, по отношение на който се твърди, че разрешаването му би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото /т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не означава, че е налице обосноваване на основанията за допускане на касационно обжалване по приложно поле, предвид разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Всъщност изложението преповтаря оплакванията в касационната жалба, и донякъде съдържа препращане към дефекти на решението, свързани с нарушения на материалния закон и приключилото друго съдебно производство между страните или преповтаряне на основанията за неправилност, съдържащи се в касационната жалба.
По процесуалния въпрос, касаторът не е въвел твърдение за неправилно тълкуване и приложение на конкретни процесуални норми, относими при събиране и преценка на доказателствата, а неговите оплаквания са свързани с основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не могат да бъдат квалифицирани като основания за допускане на обжалване по приложно поле по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ирелевантно е обстоятелството, че експертизата е била назначена служебно от съда, тъй като работата на експертите не би се различавала от тази, при хипотеза на допусната експертиза по искане на страна в процеса, а за решаващия съд съществува задължение да обсъди всички приети и относими към делото доказателства, в това число и експертните заключения, в тяхната връзка и зависимост /чл. 188 ГПК (отм)/.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 78/10.06.2010 г. по в. т. д. № 106/2010 г. на В. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: