2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№281
Гр.София, 11.04.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на пети април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 1383 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на временния синдик на [фирма], [населено място] срещу определение № 34/04.02.2013г., постановено по ч.т.д.№ 24/13г. от Бургаския апелативен съд, с което потвърдено определение № 1227/29.11.2012г. по т.д.№ 556/12г. за отхвърляне на искането за освобождаване от внасянето на държавна такса по въззивна жалба.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частна жалба е допустима, но не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
За да постанови определението в обжалваната част въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е приложил нормата на чл.83 ГПК и е дал указания за внасянето на държавна такса по въззивната жалба, както и че не са налице основанията по чл.620, ал.5 ТЗ – държавната такса да не се внася предварително. Изложени са съображения, че делото по чл.422 ГПК не е за попълване на масата на несъстоятелността и по правилото на чл.621 ТЗ приложение намират правилата на ГПК.
Частният жалбоподател поставя въпросите дали по иска за установяване на вземането на ищеца – заявител в производството по издаване на заповед за изпълнение, който е кредитор в производството по несъстоятелност, има характер на иск за попълване на масата на несъстоятелността.
Съставът на ВКС намира, че поставеният правен въпрос не от значение за произнасянето по направеното искане за освобождаване от внасянето на държавна такса. В случая, е дължима държавна такса по подадената въззивна жалба от ответника по иска за установяване на вземането по чл.422 ГПК. Първоинстанционният съд се е произнесъл по искане в молба от 19.11.12г. за освобождаване от държавна такса поради липса на средства. Това искане се разглежда по реда на чл.83 ГПК и съдилищата са се произнесли по същото. Въвеждането в спора на въпроса дали държавна такса се дължи предвид на обстоятелството, че въззивникът е производство по несъстоятелност, не от значение за настоящото производство. Молбата за освобождаване от държавна такса е подадена след дадени от съда указания за внасянето й. Разпореждането на съда за определяне на държавната такса по въззивната жалба не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което по въпроса за прилагането на нормата на чл.620, ал.5 ГПК не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 34/04.02.2013г., постановено по ч.т.д.№ 24/13г. от Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.