4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
София, 09.05.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1929 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. М. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 06.12.2013г. по в.т.д.№1409/2013г., с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е прието за установено по отношение на [фирма], че втори и трети етаж, изградени върху съществуваща едноетажна жилищна сграда от 111кв.м., находяща се в ПИ с идентификатор 10135.5554.3683, находящ се в [населено място], местност “З.”, кв.Г., с площ от 619.13кв.м. не са предмет на учредената договорна имотека от Е. П. В.-Р. в полза на [фирма] от 26.02.2008г. с нотариален акт №81/2008г.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
По реда на чл.124, ал.1 ГПК М. С. М. е предявила срещу [фирма] иск за приемане за установено по отношение на [фирма], че посочените в исковата молба обекти не са предмет на учредената договорна ипотека на Е. П. В.-Р. в полза на [фирма] от 26.02.2008г., обективирано в н.а.№81, рег.№748, н.д.№54/2008г.
С обжалваното решение е прието, че в частта за втори и трети етаж от сградата решението на първоинстанционния съд е недопустимо като постановено по непредявен иск.
Прието е, че от изложението на обстоятелствената част на исковата молба се установява, че М. С. М. е титуляр на правото на строеж върху втори и трети етаж от намиращата се в процесния имот постройка, което е учредено със сключения с н.а.№81/2008г. договор и е предмет на образувано изпълнително производство. Изложени са съображения, че в исковата молба се твърди, че правото на строеж не е реализирано към момента на предявяване на иска, поради което и с оглед твърденията на ищцата именно то е прието, че е предмет на предявения иск.
Изложени са съображения и по същество досежно съществуването на ипотека върху втори и трети етаж от сградата. Прието е, че Е. П. В.-Р. в качеството й на собственик на недвижим имот ПИ №3683 и изградената в него едноетажна жилищна сграда, е учредила в полза на [фирма] две договорни ипотеки-от 26.02.2008г. и от 01.10.2008г., като след вписването им е прехвърлила на М. С. Михайлова правото на строеж на втори и трети етаж от същата жилищна сграда. Прието е, че когато един недвижим имот е обременен с ипотека, всичко, което се присъедини към имота след учредяване на ипотеката, се обхваща от нея и тя засяга всички приращения, вкл. и постройки, изградени след учредяването й, като без значение е дали същите са изградени от собственика на имота или от трето лице и от тяхната стойност. Изложени са съображения, че изключение има единствено в хипотезите, когато постройките са изградени въз основа на право на суперфиция, но само ако това право е учредено преди ипотеката. В случая, доколкото учредяването на правото на строеж /10.10.2008г./ следва учредяването на договорните ипотеки в полза на [фирма], е прието, че същото се обхваща от ипотеката, с която е обременен имотът и банката има право да насочва изпълнение върху него.
Изложените съображения досежно наличието на ипотека върху втория и третия етаж от сградата обаче са ирелевантни досежно преценката за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като спорът дали тези обекти са предмет на учредената от Е. П. В.-Р. договорна ипотека не е разрешен от въззивния съд по същество. Преценката следва да обхване само изводите на съда досежно допустимостта на първоинстанционното решение. Във връзка с това следва да се отбележи, че в подадената от М. С. М. касационна жалба се съдържат преди всичко оплаквания за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение и то досежно изводите на въззивния съд за съществуването на ипотека върху втори и трети етаж от сградата. Поставят се въпроси по приложението на чл.166, ал.1 и 2 ЗЗД, както и чл.167, ал.3 ЗЗД, а именно: възможно ли е учредената върху дворното място и първия етаж от сградата ипотека да разпростре действието си и върху втори и трети етаж, които не съществуват в завършен вид към момента на сключване на договора за ипотека; могат ли да бъдат обект на ипотека такива сгради, които не отговарят на изискванията да имат самостоятелен статут, вкл. части от сгради или части от етажи. Поставя се и въпросът за степента на завършеност и довършителни работи, които имат за последица реализиране на право на строеж, като се поддържа, че в случая вторият етаж е завършен в груб строеж, а третият е започнат с изграждането на т.нар. фусове, поради което следва да се приеме, че правото на строеж е реализирано и обектите реално съществуват. Поставят се и въпросите учредено право на строеж дали елиминира приращението в обема на разрешеното строителство; дали ипотеката се разпростира и над правото на строеж на бъдеща сграда, ако в договора е посочено, че ипотеката има действие върху всички приращения; ако е уговорено, че ипотеката се разпростира над всички приращения в имота, това отнася ли се само до конкретно описаните в договора поединично определени обекти или за всички бъдещи приращения без същите да са поединично посочени. Въпроси, свързани с преценката за допустимост на постановеното от първоинстанционния съд решение обаче в касационната жалба и изложението към нея не се поставят.
Поради това следва да се приеме, че касаторът не обосновава в касационната жалба и изложението към нея наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 06.12.2013г. по гр.д.№1409/2013г. по описа на Варненски окръжен съд, Търговско отделение.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: