О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
София, 06.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 2263/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. чл.274 ал.2 изр.2 вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба от А. Е. Д. чрез пълномощник адв.Д. С. срещу определение № 114/08.04.2016 г. по гр.д.№1411/2016 г. на ВКС, ІV г.о.
Жалбоподателят прави оплакване,че неправилно ВКС се е позовал на чл.280 ал.2 ГПК, в редакция публикувана в ДВ бр.100/2010 г. и не е съобразил приетите изменения в тази законова разпоредба,публикувани в ДВ бр.50/2015г.,според които въззивното решение попада в изключенията по чл.280 ал.2 т.3 ГПК.Твърди, че претендираните вземания за неизплатено трудово възнаграждение и обезщетения за забавено плащане са в общ размер 5 628,22 лв. и че новата законова редакция има предвид сбора от претендираните суми. Моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответникът по частната жалба ОДМВР-Л. не взема становище.
ВКС, състав на ІII г.о. констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в установения от закона срок и е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Жалбоподателят е предявил искове с правно основание чл.211 ал.5 т.2 ЗМВР /отм./ за сумата 2 878,53 лв. възнаграждение за извънреден труд, с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 433,63 лв. обезщетение за забава; с правно основание чл.67 ал.1 т.3 ЗДСл за сумата 1 218,93 лв. допълнително възнаграждение за работа на официални празници, с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 194,66 лв. обезщетение за забава; с правно основание чл.204 ЗМВР /отм./ за сумата 376,20 лв. равностойност на безплатна храна и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 91,54 лв. обезщетение за забава. ВКС,състав на ІV г.о. е приел в обжалваното определение , че съгласно чл.280 ал.2 ГПК, в редакция публикувана в ДВ бр.50/2010 г. не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Приел е също така, че предмет на спора са обективно съединени искове с правно основание по ЗМВР /отм./ и ЗДСл, всеки от които е с цена под установения в закона минимум, поради което производството по касационната жалба е недопустимо и е разпоредил връщането й.
Касационната жалба е постъпила на 08.02.2016 г., вх.№1036. Приложим за допустимостта на касационното производство е чл.280 ал.2 ГПК след изменението от 2015 г., по аргумент за противното на §14 ПЗР ЗИД ГПК /бр.50/2015 г.от 03.07.2015г. ДВ /. Съгласно тази разпоредба в сегашната й редакция, както и според предходното й изменение, публикувано в ДВ бр.100/2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. Процесуалният закон въвежда обективен критерий за допустимостта на касационното обжалване на въззивните решения в зависимост от цената на иска, за който съдът е задължен да следи служебно. Предмет на настоящия спор не са исковете ,посочени в чл.280 ал..2 т.3 ГПК, както счита касаторът, но и спрямо тях е приложим законовият праг от 5000 лв.
С оглед на изложеното правилно е прието в обжалваното определение, че касационният контрол е недопустим.Следва то да бъде потвърдено.Неправилните указания ,съдържащи се в решението, постановено от въззивния съд, не могат да създадат процесуална възможност то да бъде обжалвано пред ВКС, след като законът не я допуска. Обжалваемостта не се определя от посоченото в указателната част на съдебния акт, а от законовите разпоредби.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 114/08.04.2016 г. по гр.д.№1411/2016 г. на ВКС, ІV г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: