О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№282
София, 01.07.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 263 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от В. К. В. против определение № 36 от 18.03.2010 г., постановено по гр.д. № 1388/2009 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, с което е върната касационната жалба на В. К. В. против решение № 422 от 16.03.2009 г. по гр.д. № 2850/2008 г. на Пловдивски окръжен съд и е прекратено касационното производство.
Ответникът М. С. Т. е оспорила частната жалба.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови атакуваното определение, съставът на съда е констатирал, че В. К. В. е подала касационна жалба против въззивно решение, с което е отхвърлен предявения от нея против М. С. Т. и К. С. С. ревандикационен иск по отношение на ? ид.ч. от нива с площ от 5.5 дка в м.”М”, землището на с. М., община Р., чиято данъчна оценка е 473 лв. Отчетено е, че въпреки дадената й възможност заинтересованата страна-касатор не е ангажирала други писмени доказателства, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определение в чл.280, ал.2 ГПК, т.е. над 1000 лв. и е направен извод, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е недопустимо обжалването на въззивното решение.
В частната жалба не са изложени каквито и да било доводи, касаещи законосъобразността на атакуваното определение /наведените такива са по съществото на спора, по който се е произнесъл въззивният съд/, а само е поискано допускане на съдебна експертиза, която да определи реалната пазарна цена на имота, тъй като до момента не е дадена възможност за това по официален път. Обжалваемият интерес по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК се съставлява паричния еквивалент на спорното право, в който смисъл разпоредбата на чл.68 ГПК определя цената на иска. Вещните искове са оценяеми, като нормата на чл.69 ГПК свързва цената им с данъчната оценка или пазарната стойност на недвижимия имот, като съгласно чл.70 ГПК цената на иска се посочва от ищеца. В случая ищцата е посочила като цена на вещното право, в чиято защита е предявила ревандикационния иск, сумата 473 лв., представляваща данъчната оценка на имота. В хода на делото не е повдигат въпроса за цената на иска, поради което не е имало основание за допускане на експертно заключение, а съответно неоснователен е довода, че съдът следва да допусне експертиза за установяване на пазарната стойност на процесния имот. Нито едно от представените по делото писмени доказателства /копия от които са приложени и към касационната жалба/, не съдържа данни за цена на имота, различна от посочената от ищцата при условията на чл.70, ал.1 ГПК. След като наличните по делото данни са, че обжалваемият интерес е под 1000 лв., то въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила с постановяването му при условията на чл.296, т.1 ГПК, а съответно подадената против него касационна жалба е процесуално недопустима.
В обобщение атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 36 от 18.03.2010 г., постановено по гр.д. № 1388/2009 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: