О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
София, 18.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 6371/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Т. Я. С.,чрез пълномощника й адв.Т. И. срещу решение № VІ-66/31.07.2014 г. по гр.д.№786/2014 г. на Окръжен съд-Бургас.
Ответниците по касационната жалба Я. Г. С. и Р. Т. Стоянова в писмен отговор, подаден чрез пълномщника им адв.М. Т., я оспорват.Претендират разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие ,в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 528/06.03.2014 г. по гр.д.№4578/2012 г. на Районен съд-Бургас в обжалваните части. С него ответниците са осъдени да заплатят на ищцата-касатор в настоящото производство сумата 2 383,78 лв.,представляваща ? от направените разходи по извършени строително-ремонтни работи в недвижим имот, представляващ втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, намираща се в упи VІІІ-175 в кв.34 по плана на кв.В.,Б.,подробно описани в диспозитива, ведно със законната лихва от 07.06.2012 г. до окончателното й плащане, като искът до пълния му размер от 14 513,50 лв. е отхвърлен. Отхвърлен е и предявеният срещу ответниците иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 5 813,55 лв. представляваща обезщетение за забава за периода 29.10.2008 г.-21.05.2012 г.Отхвърлен е и предявеният от ответниците срещу касаторката насрещен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 6 100 лв.,представляваща обезщетение за лишаването им от ползването на процесния недвижим имот за периода 01.11.2008 г.-13.05.2011 г.Присъдени са разноски.Решението в частта с която първоначалният главен иск е уважен и в частта, с която насрещният иск е отхвърлен като необжалвано е влязло в сила.За да постанови този съдебен акт въззивният съд е споделил на основание чл. 272 ГПК изводите на първоинстанционния съд, който от своя страна е приел, че касаторката е живяла в имот, собственост на ответниците, който е бил предоставен за ползване на нея и бившия й съпруг, техен син. С оглед ТР № 85/02.12.1968 г. по гр.д.№149/1968 г.ОСГК е счел, че отношенията следва да се уредят в съответствие с правилата за водене на чужда работа без пълномощие, визирани от чл. 61 ал.2 ЗЗД, тъй като извършените строителни работа са били в интерес както на гестора, така и на доминуса.Основал е фактическите си изводи на показанията на свид.Кметски,като незаинтересован.Относно претенцията за мораторна лихва е направил извод, че тя не се дължи, тъй като искът е за парично вземане без определен падеж и същото е дължимо след покана за плащане от страна на ищцата, каквато не е отправена.Въззивният съд е посочил, че показанията на останалите свидетели правилно са ценени с оглед тяхната заинтересованост, като майка и бивш съпруг на ищцата.Относно изпратената през 2008 г. нотариална покана от ищцата и бившия й съпруг,съдържаща изявление от последния, че всички процесни строителни работи са извършени след като семейството се е нанесло в процесния имот е посочил, че то не представлява признание на иска, доколкото е направено от свидетел по делото.Същото няма обвързваща сила и се преценява в съвкупност с всички останали доказателства, събрани по делото.Освен това свидетелят е променял твърденията си с оглед конкретния си интерес,който е бил различен към момента на изплащане на поканата.Позовал се е отново на показанията на свид.Комитски,като единствен незаинтересован, а за показанията на свид.П. е уточнил,че възпроизвеждат твърденията на възложителите на частната експертиза, която е извършила.Приел е също така,че липсват доказателства нотариалната покана да е била връчена на ответниците.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторката поддържа основания за допускане решението на въззивния съд до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Извежда следния въпрос:
-следва ли частен свидетелстващ документ,изхождащ от трето лице в процеса да бъде ценен като доказателство по делото при дадени от същото лице свидетелски показания в обратна насока.
Счита,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с приетото в решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК по т.д.№258/2009 г., І т.о.
Навел е довод,че въззивният съд необосновано е приел,че не са налице доказателства за връчване на нотариалната покана, при направеното отбелязване за това върху последната й страница, а към самата покана е бил приложен протокол,в който е посочена стойността на извършените ремонтни работи поотделно.Посочил е,че за да обезпечи правилно и точно прилагане на закона, въззивният съд е бил длъжен да даде указания за необходимостта да се ангажират доказателства за твърдените факти. Като се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка се е произнесъл по процесуален въпрос в противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение .За да бъде селектирана касационната жалба касаторът следва да обоснове общо и допълнително основание за допускането й.Общо основание е извеждането на правен въпрос обусловен от решаващите изводи на въззивния съд по предмета на делото.Той не трябва да е във връзка с правилността на решението,за възприемането на фактическата обстановка и за обсъждането на доказателствата.К. съд не може да го формулира въз основа на оплакванията и твърденията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало.Във връзка с този въпрос следва да бъде обосновано наличието на допълнително основание,като той бъде развит в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК.
В случая поставеният от касаторката въпрос е свързан с обсъждане на доказателствата поделото.Поради това той не може да бъде преценен като общо основание за допустимост на касационното обжалване. Цитираното решение на ВКС е постановено при съвършено различна фактология и се отнася за материалната доказателствена сила на частен свидетелстващ документ, подписан от страна по делото,докато нотариалната покана в настоящия случай е подписана от свидетел .
От изложението не стана ясно какъв е процесуалният въпрос,решен в противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г.на ОСГТК.
Останалите доводи имат характера на оплаквания за допуснати нарушения по чл. 281 т.3 ГПК, които не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство. Касаторът трябва ясно и категорично да различава в изложението основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК от основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК,които се разглеждат в производство по чл. 290 ГПК, в случай,че касационната жалба бъде селектирана.
Не са изложени и аргументи в подкрепа на твърдяното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.За да бъде доказано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът трябва да изложи убедителни аргументи за несъгласието си със съдебната практика по поставения релевантен въпрос , да посочи конкретни причини за това- законодателни промени или изменения в обществените условия. Ако се поддържа становище за липса на съдебна практика , следва да се е аргументират доводи за непълнота, неяснота или противоречивост на конкретни правни разпоредби, пораждащи необходимост от тълкуването им.Всичко това не е сторено.
Необосноваването на общо и допълнително основание според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК има за последствие недопускането на касационно обжалване на атакуваното решение на въззивния съд.
Ответниците по касационната жалба са направили искане за присъждане на разноски,направени в това производство.Представили са договори за правна помощ и съдействие ,в които е отразено, заплащане в брой на адвокатско възнаграждение за ползваната адвокатска защита.Следва с оглед изхода на делото искането да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение № VІ-66/ 31.07.2014 г. по гр.д.№ 786/ 2014 г. на Окръжен съд-Бургас.
ОСЪЖДА Т. Я. С. да заплати на Р. Т. С. и Я. Г. С. по 700/седемстотин/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: