3
3
Определение по т. д. № 869/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 869/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№282
С., 19.04.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 869 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма],[населено място], чрез процесуалния му пълномощник адв. Д. И. срещу въззивно решение № 207 /21.05. 2010 г. по в. т. д. № 102 /2010 г. на Р. окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 146/07.01.2010 г. по гр. д. № 4810/2009 г. на Районен съд,[населено място], с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя на основание чл. 422 ГПК, съществуването на вземане на [фирма],[населено място] в размер на 5 155,36 лв. по издадени три броя фактури по договор за изработка на ишлеме на шевни изделия, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2009 г. до окончателното й изплащане, и разноски за съдебното производство.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилна преценка на доказателствата. Ответникът по касационната жалба не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, с обжалваем интерес над 1000 лв.
По допускане на касационно обжалване по приложно поле Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което основание се съдържа позоваване в изложението към касационната жалба.
В изложението на касатора не са формулирани съществени въпроси, които следва да бъдат обсъдени в контекстна на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. В него се съдържат съображения за неправилност на решението, поради материалната му незаконосъобразност – чл. 281, т. 3 ГПК.
За да се стигне до обсъждане по същество на правния спор обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване. В изложението няма и доводи по чл. 280 ГПК, а само цифрово посочване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Посочването на въпрос като този ”дали съществува вземането на [фирма] при наличие на изрична клауза в сключения между страните договор за плащане на изработени изделия в рамките на определен срок и пр.” предполага обсъждане на доказателствата, представени пред инстанциите по съществото на спора. Изводът за дължимост на сумите по фактурите е резултат от конкретната преценка на релевантните факти и доказателства по спора и не би могло да се приеме, че представлява конкретен формулиран правен въпрос по смисъла на ТР №1/ 2009 г. на ОСГТК.
Всъщност визираното като основание за допускане на касационно обжалване е свързано с евентуалната преценка правилността на въззивното решение и поддържаните основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 207/21.05.2010 г. по в. т. д. № 102/2010 г. на Р. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: