3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№282
гр. София, 03.05.2017
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 12.04. , две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №117/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. Г. В., действащ като [фирма]-с.Равно поле, общ. Е. П. и Г. Д. Г. срещу решение № 1643 от 28.07.2016 г. на САС по т.д. №1916/2016 г., с което е отменено първоинстанционното решение, постановено по т.д. № 69/2015 г. на ОС-София, и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по иск по чл.422 ал.1 ГПК, че двамата касатори са задължени солидарно по отношение на [фирма] на основание Договор за кредит № BL 9089 от 11.10.2017 г. за сумите от: 118 009,14 лева-главница, ведно със законната лихва от 04.02. 2014 година, договорна лихва в размер на 9 192,35 лева за периода: 21.07.2013 г. до 03.02.2014 г. и такси в размер на 20 лева,както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответната, по касационната жалба, страна изпраща писмен отговор със становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и е уважил иска, предявен от касатора срещу двамата ответници, съставът на въззивния съд се е позовал на следните релевантни за спора факти, които е счел за надлежно доказани в процеса: Ответникът Д. В. в качеството му на ЕТ се е задължил към ищцовата банка на основание сключен между тях Договор за кредит № BL 9089 от 11.10.2017, по силата на който, в полза на кредитополучателя са предоставени от банката 100 000 лева със срок за връщане 240 месеца. С анекс от 24.06.2010 г. като съдлъжник по договора е встъпил, освен първият ответник, в лично качество /?/, така и ответникът Г. Г., а просрочените към този момент задължения са преоформени като редовна главница по кредита. От заключението на ССчЕ, прието по делото е установено неплащането на седем вноски,считано след 21.07.2013 г.. С писмо от 27.12.2013 г. , връчено лично на Д. Г. В. на 03.01.2014 г., съгласно съдържанието на приетото като доказателство известие за доставка на писмо изх. № F-840/27.12.2013, както и от съдържанието на самото писмо, целият кредит е обявен за предсрочно изискуем. От изложеното следва, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.417 т.2 ГПК-07.02.2014 г. целият остатък от кредита е обявен за предсрочно изискуем, поради което и искът по чл.422 ал.1 ГПК се явява основателен и доказан.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК към настоящата касационна жалба като формулиран от страната правен въпрос се сочи: достатъчно основание ли е длъжникът да получи известие за доставяне отправено от неизвестен адвокат, без да е указано неговото съдържание, за да е налице предсрочна изискуемост или следва да се получи самото писмо от страна на длъжника по кредита. Твърди се, че е налице противоречие в отговора на въпроса със задължителната практика на ВКС-ТР4/14 т.18.
Така посоченият въпрос, преди всичко, не е правен, тъй като се свежда до интерпретация на конкретни факти по конкретния спор и в този смисъл би имал отношение към обосноваността на фактическите констатации на съда по него, а не до тълкуването на правна разпоредба.
Липсва и каквото и да е противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС/цит. ТР-т.18/, доколкото в последното, както и в обжалвания акт, е застъпено становището, че предсрочна изискуемост на остатъка от задължението в договора за банков кредит настъпва след съответното неизпълнение на задълженията на длъжника и обявяването на кредита за такъв от кредитора , т.е. кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и това да е станало преди подаването на заявлението за издаване на заповед по чл.417 т.2 ГПК . За да уважи настоящия иск, съставът на въззивния съд се е позовал именно на наличието на тези факти по настоящия спор.
Следователно, не се обосновава наличие на основание за допускане до касация на обжалваното въззивно решение.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1643 от 28.07.2016 г. на САС по т.д. №1916/2016 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.