6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
гр. София, 31.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2535 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №1849/26.07.2017г. по т.д.№5153/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав. С него е потвърдено решение №1551/01.09.2016г. по т.д.№8194/2015г. на Софийски градски съд, ТО, VI- 17 състав, с което са обявени по иск с правно основание чл.59, ал.5 от З., предявен от синдиците на [фирма] / [фирма]/, в несъстоятелност, срещу [фирма] за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./ следните прихващания: 1) прихващане, извършено от [фирма] с изявление, обективирано в писмо с вх. №9987/29.10.2014г., на вземането на [фирма] към [фирма] /н./ за сума в размер на 373473,12 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 20.08.2012г. между М. Д. С. и [фирма] /н./, което вземане е прехвърлено на [фирма] с договор за цесия, сключен на 23.10.2014г., със задължението на [фирма] към [фирма] /н./ за заплащане на сума в размер на 17 854 000 лв., по договор за кредит, сключен на 13.02.2012г.; 2) прихващане, извършено от [фирма] с изявление, обективирано в писмо с вх.№9988/29.10.2014г., на вземането на [фирма] към [фирма] /н./за сума в размер на 351947,50 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 20.08.2012г. между С. М. С. и [фирма] /н./, което вземане е прехвърлено на [фирма] с договор за цесия, сключен на 23.10.2014г., със задължението на [фирма] към [фирма] /н./ за заплащане на сума в размер на 17 854 000 лв., по договор за кредит, сключен на 13.02.2012г.; 3) прихващане, извършено от [фирма] с изявление, обективирано в писмо с вх. №9989/29.10.2014г., на вземането на [фирма] към [фирма] /н./ за сума в размер на 232 999, 23 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 04.01.2013г. между В. И. Ф. и [фирма] /н./, което вземане е прехвърлено на [фирма] с договор за цесия, сключен на 28.10.2014г., със задължението на [фирма] към [фирма] /н./ за заплащане на сума в размер на 17 854 000 лв., по договор за кредит, сключен на 13.02.2012г.; 4)прихващане, извършено от [фирма] с изявление, обективирано в писмо с вх. №9990/29.10.2014г., на вземането на [фирма] към [фирма] /н./ за сума в размер на 100 000 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 04.01.2013г. между П. Б. П. и [фирма] /н./, което вземане е прехвърлено на [фирма] с договор за цесия, сключен на 28.10.2014г., със задължението на [фирма] към [фирма] /н./ за заплащане на сума в размер на 17 854 000 лв., по договор за кредит, сключен на 13.02.2012г.; 5)прихващане, извършено от [фирма] с изявление, обективирано в писмо с вх. №10122/30.10.2014г., на вземането на [фирма] към [фирма] /н./ за сума в размер на 20071000 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен между А. А. С. и [фирма] /н./, което вземане е прехвърлено на [фирма] с договор за цесия, сключен на 24.10.2014г., и след това на [фирма] с договор за цесия, сключен на 27.10.2014г., със задълженията на [фирма] към [фирма] /н./, възникнали на основание договор за кредит от 13.02.2012г., договор за кредит от 12.04.2012г. и договор за кредит от 10.12.2012г.
Касаторът счита, че въззивното решение е недопустимо, както и постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че исковата молба и постановеното по нея съдебно решение са недопустими поради липса на правен интерес, тъй като искът е преждевременно предявен. Счита, че от анализа на разпоредбите на чл.59 ал.5 и чл.59 ал.6 от З. следва, че извършените прихващания са само частично недействителни и моментът, към който следва да бъде съобразена частичната им недействителност, е изготвянето на окончателната сметка за разпределение по чл.104 от З., каквато в случая не е налице. Също посочва, че не е настъпило и второто условие на текста на ал.6 на чл.59 от З. – банката да бъде продадена или да бъде в процес на продажба. Поддържа, че правен интерес от предявяването на иска липсва и защото в хипотезата на чл.59 ал.5 от З. правните последици на относителната недействителност на извършените прихващия настъпват по силата на закона и съдебното решение при правен спор има установително действие за уточняване на размера на вече обявените ex lege недействителни прихващания. Излага доводи за неправилност на решението, като твърди, че същото е постановено при съществени процесуални нарушения, ограничили неговото право на защита. Посочва, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.272 от ГПК, като съдът не е направил собствени изводи по релевантните за спора факти и правни констатации за тях. Прави оплаквания, че при разглеждането на делото не е бил осигурен справедлив и равнопоставен процес, а е извършено обсъждане само на доказателствените средства, които подкрепят тезата на ищеца. Наред с това поддържа,че решението е необосновано, защото възприетата фактическа обстановка не се опира на събрания доказателствен материал. Също твърди, че при постановяването на решението съдът не е приложил чл.77 от Директива 2014/59/ЕС, според който държавите членки осигуряват подходяща защита на споразумения за прихващане, така че да се предотврати изменение или прекратяване на правата и задълженията, които са защитени съгласно споразумението за прихващане. Изразява несъгласие с извода на съда относно приложимостта на разпоредбата на чл.59 ал.5 от З. / в редакция ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г./ към процесните прихващания, извършени на 29.10.2014г. и 30.10.2014г. Счита, че при липса на норма, уреждаща обратно действие на изменението на чл.59 ал.5 от З., то законът действа занапред, а извършените до изменението прихващания, следва да се преценяват съобразно разпоредбата на чл.59 ал.5 от З., в редакцията й към 2006г.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, касаторът формулира следните въпроси : След като в пар. 12 от ЗИД на ЗДБ /ДВ бр.98/2014г./, измененията влизат в сила от деня на обнародването им – 28.11.2014г., то нормата на чл.59 ал.5 от З., обнародвана в ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г., не следва ли да се приложи занапред, към прихващанията, които ще се извършат след влизането й в сила и при обявяването на банка в несъстоятелност след приемането на изменението? По отношение на прихващанията, осъществени до 28.11.2014г., не следва ли да се приложи чл.59 ал.5 пр.1 от З. /ред. 2006г./, като се съобразят условията на посочената разпоредба, а именно вземанията да са еднородни, насрещни, изискуеми и ликвидни и да са заявени преди откриване на производството по несъстоятелност на банката? Поддържа, че по поставените въпроси е налице допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./. –противоречие на въззивното решение с решение №1169/23.05.2017г. по т.д. №929/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, решение №1309/09.06.2017г. по т.д. №1302/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, решение №1505/29.06.2017г. по т.д. №978/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
Ответната страна – А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи заедно правомощията на синдик на [фирма] /в несъстоятелност/, счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че формулираните от касатора въпроси не попадат в хипотезата на чл.280 от ГПК, както и че не е налице селективният критерий за допускане на касационно обжалване. Изтъква,че процесните искове са аналогични с отменителните искове в несъстоятелността по Търговския закон, по които има обилна съдебна практика, която е дала отговори на поставените от касатора въпроси и не се налага ново произнасяне от ВКС.
Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че преобразуващото право по чл.59 ал.5 от З. не е съществувало преди 28.11.2014г. /момента, до който е била приложима старата редакция на нормата/, а правото е възникнало едва тогава, когато по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност, тоест след 22.04.2015г. Поради това е приел за приложима материалноправната норма, действаща към 22.04.2015г., в редакцията й след изменението с ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г. С оглед изложеното съдът е счел за основателни предявените искове по чл. 59 ал.5 от З..
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г., приложима към настоящия спор/. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване. При тази проверка касационната инстанция не е обвързана от доводите на касационните жалбоподатели, с които в случая е обосновано поддържаното основание за касиране по чл.281 т.2 от ГПК, нито от относимите към това основание правни въпроси от изложението на основанията по чл.280 ал.1 от ГПК. В случая изложените в касационната жалба доводи за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес, довела съответно до недопустимост и на постановеното по делото решение, налагат касационната инстанция да извърши преценка дали е налице вероятна недопустимост на въззивния акт.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 422 588, 19 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1849/26.07.2017г. по т.д.№5153/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав.
УКАЗВА на касационния жалбоподател [фирма] да внесе държавна такса в размер на 422 588,19 лева /четиристотин двадесет и две хиляди петстотин осемдесет и осем лева и деветнадесет стотинки/ по сметка на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок да представи платежен документ по делото.
При неизпълнение на указанията, касационното производство по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на указаната държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Първо търговско отделение при ВКС за насрочване за открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.