О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
София, 28.05.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 143/2009 година
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е” ЕО. , гр. С. срещу решение № 114 от 04.11.2008 г. по в. т. д. № 203/2008 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 129 от 12.05.2008 г. по т. д. № 411/2007 г. на Бургаски окръжен съд. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от „Т” О. , гр. Б. срещу „Е” О. иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 286 ТЗ за сумата 82 959.50 лв., представляваща цена на доставени туристически услуги и осъществен транспорт за периода м. юни – м. юли 2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба и до окончателното й изплащане.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразено е несъгласие с изводите на въззивния съд, че съществувалото между страните през м. юни 2007 г. правоотношение във връзка с предоставяне на туристически услуги е продължило и през м. юли на същата година. Според касатора, приетото от решаващия състав е резултат от неправилна преценка на събраните по делото доказателства, от необсъждането на всички релевирани от ответника по иска доводи и възражения и от нарушение на разпоредбите на чл. 127 и чл. 133, ал. 1, б.”в” ГПК /отм./.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че в атакуваното решение съдът се е произнесъл по два съществени процесуалноправни въпроса – относно установяване съществуването на договор на стойност над 1000 лв. и относно доказателствената тежест за установяване на отрицателните факти. Касаторът поддържа, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, съответно първият въпрос – в противоречие с решение № 1* от 24.10.2002 г. по гр. д. № 66/2002 г. на V г. о.; решение № 517 от 31.05.2007 г. по т. д. № 956/2006 г. на ІІ т. о. и решение № 274 от 11.05.1987 г. по гр. д. № 123/1987 г. на ІV г. о., а вторият въпрос – в противоречие с решение № 111 от 16.03.2005 г. по гр. д. № 495/2004 г. на І т. о. и решение № 176 от 15.03.2004 г. по т. д. № 1229/2003 г. на ІІ т. о.
Ответникът по касационната жалба – „Т” О. , гр. Б. не заявява становище нито до допускане на касационното обжалване, нито по основателността на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Настоящият състав счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
За да остави в сила постановеното от Бургаски окръжен съд решение по т. д. № 411/2007 г., въззивният съд, след обстойно обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т. ч. счетоводна и графологическа експертизи, е приел за доказано, че между страните са съществували трайни търговски взаимоотношения още от 2004 г., продължили и през периода м. юни – м. юли 2007 г., във връзка с предоставяне на туристически услуги /кратки екскурзии/ при еднотипна и непроменяна през годините практика, включваща отпечатване на резервационни бланки от ищеца „Т” О. , които са предоставяни на ответното дружество „Е” О. , а то, от своя страна, е предлагало услугата на чуждестранните /полски/ туристи, доведени от туроператора „А”, попълвало е резервационни бланки и е получавало плащаната от туриста цена. Като неоснователно, предвид липсата на ангажирани доказателства, е преценено основното възражение на ответника по иска, че търговските отношения между него и ищеца са били прекратени след м. юни 2007 г. поради направени рекламации и оплаквания на чуждестранните туристи.
С оглед мотивите на атакуваното решение, поставените от касатора два процесуалноправни въпроса се явяват съществени, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването им е обусловило изхода на спора. Ето защо, за доказано следва да се счете общото условие за допустимост на касационното обжалване, визирано в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Липсва обаче изискването, което е специфично за поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поставените въпроси да са решени в противоречие с практиката на Върховен касационен съд.
Представените решения на Върховен касационен съд по приложението на чл. 133, ал. 1, б.”в” ГПК /отм./ са относими принципно към въпроса да допустимостта на свидетелските показания за установяване съществуването на договори на стойност над 1000 лв. В конкретния случай, обаче, предмет на доказване не е съществуването на сключен между страните договор, чиято стойност е в размер на исковата сума /82 959.50 лв./, а само съществуването на търговски взаимоотношения по предоставяне на отделни туристически услуги /кратки екскурзии/ по конкретна резервационна бланка, стойността на която е значително под предвидения в закона минимум.
Забраната по чл. 133, ал. 1, б. в” ГПК /отм./ е приложима само в хипотезата, когато страната твърди факта на сключването на изричен договор, т. е. наличието на конкретно облигационно правоотношение, обвързващо страните по него с точно определени права и задължения, предмета на престацията по който е на стойност над 1000 лв. В настоящата хипотеза, обаче, нито една от страните не е поддържала твърдение за наличието на такъв договор, а са признали съществуването на взаимоотношения по повод предоставяне на туристически услуги при интерес от ответника по иска и съществуваща за това възможност от дружеството-ищец, предлагащо такива услуги. Следователно, доколкото предмет на доказване е именно продължаването на тези взаимоотношения и през м. юли 2007 г. /тяхното съществуване през 2006 г. и м. юни 2007 г. е безспорно/, то в случая ограничението по чл. 133, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./ е неприложимо. Поради това, практиката по този въпрос, на която се позовава касаторът, се явява неотносима към случая и не може да обоснове наличието на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Същият извод следва да бъде направен и по отношение на втория поставен от касатора въпрос – за тежестта за доказване на т. н. отрицателни факти. С оглед заявените становища по спора, в съответствие с процесуалното правило на чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./, всяка от страните следва да установи своите твърдения. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, е безспорно, че на доказване подлежат само положителните, но не и отрицателните факти. В настоящия случай, предвид признанието на ответника по иска, че между него и ищеца са съществували дългогодишни търговски взаимоотношения във връзка с предоставяне на конкретни туристически услуги /в т. ч. и през м. юни 2007 г./, твърдението на същия, че след м. юни тези взаимоотношения са били прекратени поради рекламации от обслужваните от него туристи, следва да бъде квалифицирано като „положителен”, а не като „отрицателен” факт. С оглед на това и доколкото този факт е в полза на ответника, то именно негова и тежестта за установяването му. Ето защо, не може да се приеме, че приетото от въззивния съд по този въпрос е в противоречие с представената от касатора практика на Върховен касационен съд.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 114 от 04.11.2008 г. по в. т. д. № 203/2008 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: