О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
София, 07.05.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шести април през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 98 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от „Ф” О. , гр. С. срещу въззивно решение № 125/ 31.01.2008 г. по т. д. № 411 /2007 г. на С. окръжен съд, с което е бил уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Н. К. Н. и В. И. Н. , гр. С..
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, визират се и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване, според приложното му поле, бланкетно, единствено с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК/.
След указания от въззивната инстанция, свързани с мотивиране на изложението и посочване на съдебна практика, предвид твърдение за противоречива съдебна практика по предявен ревандикационен иск, жалбоподателят в допълнително изложение е цитирал решение № 889/21.08.2007 г. по гр. д. № 1114/2006 г. на ВКС и допълнил, че същественият материалноправен въпрос по който се е произнесъл въззивният съд “касае тълкуването на събраните доказателства относно предявения инцидентен установителен иск, както и налице ли са предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл. 108 ЗС”. Аргументи в полза на т. 3 на чл. 280 ГПК, според жалбоподателя са: големият материален интерес, фактическата и правна сложност на казуса и отсъствието на практика по идентичен казус, свързан и с приложение на норми на ЗППДОбП.
Ответниците по касационната жалба, в писмен отговор вземат становище за недопускането на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е същественият материалноправен или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно или от изложението му да може да се изведе подвеждането на фактическите данни под една от изброените хипотези на текста. В конкретния случай, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил, че въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл. 108 ЗС, както и но инцидентния установителен иск било в противоречие с практиката на ВКС, макар и идентичен казус, според него, да нямало.
Въпросът за „тълкуването”, по терминологията на касатора, /тълкува се правна норма, а доказателствата се преценяват/ на събраните по делото доказателства, свързани с основателността на инцидентния установителен иск не би могъл да обоснове допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ГПК, тъй като той е свързан с проверка правилността на въззивното решение по реда на чл. 284 ГПК , а подобна проверка не би могло да се осъществи от касационната инстанция при произнасяне с определение по чл. 288 ГПК.
Лаконичният довод, че въззивния съд неправилно е приложил материалния закон, би могъл да бъде квалифициран като основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не може да обоснове приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т. 1 – 3 на цитирания регламент. Същественият материалноправен или процесуалнопрвавен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Не би могло да се приеме, че е налице непълнота в правната материя досежно исковете с правно основание чл. 108 ЗС, както и по отношение на инцидентния установителен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД. Не се налага и дефиниране на правните понятия в цитирания законов текст на ЗПДОбП и отграничаването им от нищожните сделки, съобразно чл. 26 ЗЗД, предвид маркирането от жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Преценката за допустимост на жалбата по приложно поле се извършва от настоящата инстанция въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи в приложението към касационната жалба, каквито в случая не са развити по отношение на позоваването на т. 3 на чл. 280 ГПК. Нито фактическата и правна сложност на делото, нито материалният интерес са сред критериите за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Посоченото решение № 889 /21.08.2007 г. на състав на ІІ т. о. ВКС, предвид твърдението за постановен въззивен акт в разрез с практиката на ВКС, не води до извод за относимост на разрешаваните в тази практика въпроси, с тези по обжалваното решение.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от С. окръжен съд въззивно решение № 125 от 31.01.2008 г. по в. т. д. № 411/2007 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 125 от 31.01.2008 г. по в. т. д. № 411/2007 г. на С. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: