Определение №283 от 15.7.2013 по ч.пр. дело №2416/2416 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№283

С., 15.07.2013 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 168 от описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. С. Т., чрез пълномощника й адвокат Л. К., против решение № 267 от 11.11.2010 г., постановено по гр.д. № 404 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е потвърдено решение № *, том * от * г.по гр.д. № 520/2009 г. на Районен съд–Троян за допускане на съдебна делба на поземлен имот кад.№ *, за който е отреден ПУП * в кв.* по плана на [населено място], обл.Л. с площ * кв.м., а на парцела * кв.м., заедно с построената в него двуетажна полумасивна жилищна сграда, паянтова сая и паянтова плевня между съделителите и при права в съсобствеността: М. С. Т. – * ид.ч., И. С. Х. – * ид.ч. и В. Х. Х. и И. С. Х. – общо * ид.ч. в съпружеска имуществена общност и касационна жалба на М. С. Т. и Н. И. Т. против решение № 4 от 10.01.2013 г. по гр.д. № 390/2012 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е потвърдено решение № 108/30.05.2012 г. по гр.д. № 520/2009 г. на Районен съд-Троян за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 176 от 17.06.2010 г., като отхвърля иска за делба по отношение на Н. И. Т..
Ответниците по касационната жалба И. С. Х. и В. Х. Х. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване направените за подаване на отговора разноски.
Съдът е бил сезиран с предявен от М. С. Т. против И. С. Х. и Н. И. Т. иск за делба на наследствен от С. Т. недвижим имот, като в хода на делото като необходим другар е конституиран и съпруга на И. С. Х. В. Х. Х.. В срока по чл.131 ГПК И. Х. е признала, че имотът е придобит в съпружеска имуществена общност от наследодателя С. Т., поч.3.02.1977 г. и съпругата му Н. Т., но с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */* г. на Нотариус рег. № * Н. Т. ъ продала правата си от * ид.ч., поради което правата в съсобствеността са * ид.ч. за ищцата, * ид.ч. за И. Х. и * ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност за И. Х. и В. Х.. М. Т. е оспорила договора за покупко-продажба, тъй като не е подписан от прехвърлителката Н. Т. и в нотариалния акт не е посочен легитимиращия Н. Т. документ като собственик на съответната част от имота. В. съд е приел, че нотариален акт 139/2004 г. е действителен, отговаря на изискванията на чл.476 от ГПК /отм./ и е породил своите правни последици. М. Т. не е направила пълно и главно доказване на твърдяния от нея факт, че подписа на продавач на нот.акт № 139/2004 г. не е положен от Н. Т.. Изложени са съображения, че съгласно чл.18 от ЗЗД, нотариалната форма за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот има не само удостоверителен характер, а е и форма за действителност на сделката. Съгласно чл.472 от ГПК /отм./, действал към момента на извършване на сделката през 2004 г., нотариалното действие е нищожно, когато при неговото извършване са били нарушени чл.474,ал.4 /относно личното явяване на участващите лица/, чл.475 и чл.476, б.”а”, „б”, „г” и „е” от ГПК /отм./. Краткото обозначение на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл.482, ал.1 от ГПК /отм./, относно удостоверяване правото на собственост на продавача, не е изрично посочено от законодателя основание за нищожност на нотариален акт. В случая нотариуса, извършващ нотариалното действие не е посочил номер на акта, том и номер на делото, а само е записал годината – 2004 г. Това действие не прави нищожен нотариалния акт, тъй като в чл.482, ал.2, пр.2 от ГПК /отм./ е предвидено, че когато праводателят не разполага с документ, удостоверяващ правото на собственост, последното се проверява от нотариуса в същото производство по реда на чл.483, ал.2 от ГПК /отм./. От приложените две нотариални дела №№ */* г. и */* г. на нотариус К. безспорно се установява, че по делото № */* г. е съставен нотариалет акт за собственост № *, т.*, рег.№ * от 20.07.2004 г., вписан в Службата по вписвания при Т. под № *, том.*, дело № */* г., вход.рег.№ */* г., а по дело № */* г. на същия нотариус е съставен нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот с № *, т.*, рег.№ * от * г., вписан в Службата по вписванията при Т. под № *, т.*, д.№ */* г., вх.рег.№ */* г., т.е. охранителното производство по обстоятелствената проверка е било първо и след него е извършена сделката по прехвърляне на собствеността от продавача на купувача по втория нот.акт с № */* г. По тези съображения са възприети изводите на първоинстанционния съд, че по силата на правна сделка правата на Н. И. Т. са придобити от И. С. Х. и В. Х. Х. в съпружеска имуществена общност, поради което е делбата следва да се допусне само между М. Т. и И. и В. Х..
В касационната жалба против решението по допускане на делбата са изложени твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – неуважаване на искането по чл.176, ал.4 ГПК за даване обяснения от Н. Т., от която е представена нотариално заверена декларация, че не е била при нотариус за прехвърляне на правата си, даване ход на делото в съдебно заседание в нарушение на чл.63 вр. чл.56 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл в нарушение на чл.482 и 474 ГПК /отм./, като е приел нотариалния акт за продажба като годен документ за собственост, въпреки че е оспорен като съставен при председателя на районния съд, а не пред нотариуса, без присъствието на купувачката на имота при подписването на акта и без да е била платена цена; произнесъл се е в нарушение на чл.176, ал.4 ГПК като е отказал на Н. Т. да даде обяснения пред делегиран съд; дал е ход на делото в нарушение на чл.63 ГПК при липса на редовно призоваване на страната и при постъпил документ, че адвоката е зает в друг съд. Счита, че атакуваното решение подлежи на касационно обжалване във връзка с нарушения на материално правни и процесуално правни разпоредби и което е от значение за правилното прилагане на законовите разпоредби. Посочените твърдения са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, които обаче не подлежат на разглеждане в производството по чл.288 ГПК. От същите не може да бъде уточнен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК /т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС/, а следователно не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението по допускане на съдебната делба.
По отношение решението за допускане поправка на очевидна фактическа грешка се поддържа, че следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са изпълнени указанията на ВКС същото да бъде мотивирано, а немотивираното решение е задължително атакуемо. От посочените твърдения, не може да се уточни правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а и по делото не са правени констатации на ВКС и не са давани указания за мотивиране на решението за поправка на очевидна фактическа грешка, поради което не може да се приеме, че е налице позоваване на противоречие с практиката на ВКС относно задължителността на указанията по приложение на закона в отменително касационно решение.
В обобщение не е налице основание и не следва да се допусне касацонно обжалване на атакуваните решения по допускане на съдебна делба и поправка на очевидна фактическа грешка.
С оглед изхода на настоящото производство М. С. Т. следва да възстанови направените от И. С. Х. и В. Х. Х. разноски по подаване отговор на касационната жалба против решението по допускане на делбата в размер на 200.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 267 от 11.11.2010 г., постановено по гр.д. № 404 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Ловеч и решение № 4 от 10.01.2013 г. по гр.д. № 390/2012 г. на Окръжен съд-Ловеч.
ОСЪЖДА М. С. Т., [населено място], [улица] да запати на И. С. Х. и В. Х. Х., [населено място], [улица], ет.5 разноски за настоящото производство в размер на 200.00 лв.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top