О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
гр. София 20.06.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 13 юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 1408 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от ищцата Е. К. А. срещу определение № 22/15.01.2016 г. по в.ч.гр.дело № 2/2016 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3932/25.09.2015 г. по гр.дело № 2058/2015 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е върната като нередовна подадената от Е. К. А. /насрещна/ искова молба вх. № 21474/20.07.2015 г. и производството по делото е прекратено.
Поддържаните основания за неправилност на определението са незаконосъобразност и съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е за допускане до касационно обжалване и за отмяна на обжалваното определение, съответно връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по подадената искова молба.
В изложението са формулирани въпросите:1. следва ли съдът при условията на чл.7,ал.1 ГПК да уведоми страната, че се е произнесъл по направено от нея искане, независимо, че актът, с който съдът се е произнесъл не подлежи на самостоятелно обжалване, 2. от кога започва да тече удължаване на срока, поискано от страна по делото – от датата на изтичане на първоначалния срок или от датата на постановяване акта на съда за удължаване на срока, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по жалбата Н. Н. К., чрез адв. А. Б. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на частната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното определение е потвърдено определение № 3932/25.09.2015 г. по гр.дело № 2058/2015 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е върната като нередовна подадената от Е. К. А. /насрещна/ искова молба вх. № 21474/20.07.2015 г. и производството по делото е прекратено.
Прието е, че Пловдивския окръжен съд е сезиран с разглеждане на предявени чрез насрещна искова молба вх.№21474/20.07.2015г. като насрещни и съединени в условията на евентуалност в производството по гр.дело №1108/2015г. на Пловдивския окръжен съд, отделени с определение от 22.07.2015г. в самостоятелно производство по образуваното по тях гр.дело №2058/2015г. на ПОС, искове на Е. К. А. против Н. Н. К. за разваляне на продажбата, обективирана в нотариален акт № 198/2013 г., поради липса на представителна власт на лицето пълномощник на Д. С. А., относно собствената й по наследство от нея 1/2ид.част от процесния имот; за разваляне на същата продажба, поради непоемане на задължението от Н. Н. К. по отношение на Д. С. А. да я издържа занапред при нужда и поискване; за разваляне на същата продажба поради незаплащане на сумата от 5000лв. в брой като част от продажната цена за имота.
Въззивният съд е преценил за правилно разпореждането от 29.07.2015г. на окръжният съд, с което е оставена без движение исковата молба до отстраняване на констатираните от него нередовности. Прието е, че в рамките на едноседмичния срок не е била отстранена нито една от указаните нередовности, включително касаещата главния иск за разваляне на договора за покупко-продажба, поради липса на представителна власт на лицето, действало като пълномощник на прехвърлителя Д. С. А., поради това, че с подадената в едноседмичния срок уточняваща молба е заявен непрецизно петитум за установяване унищожаемостта на договора на основание чл.27,пр.второ от ЗЗД, без да са изложени фактически обстоятелства, които да позволят определяне на правната квалификация на претенцията от съда.
Прието е, че с определение от 11.09.2015г. първоинстанционния съд е продължил на основание чл.63 от ГПК и във връзка с изричното искане на ищеца, заявено в посочената молба, срока за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба с две седмици, считано от изтичане на първоначалния едноседмичен срок на 04.09.2015г. – до 18.09.2015г. Посочил е, че определението по молбата за продължаване на срока не подлежи на съобщаване на страната, тъй като продълженият срок тече от изтичане на първоначалния, а не от връчване на съобщението за продължаването му. Прието е, че това определение не подлежи на самостоятелно обжалване и поради това съдът няма задължение по смисъла на чл.7,ал.2 от ГПК за връчване на препис от него, нито такова му е вменено с изрична норма. Според въззивния съд страната, заявила искането за продължаване на срока, трябва сама да следи за постановения по него съдебен акт, независимо от датата, на която е постановен, че за Е. А. не е било невъзможно да узнае за съществуването на определението за продължаване на срока, тъй като то е било приложено по делото, до което същата като страна има достъп и право на деловодна справка за постановените по него съдебни актове. Преценено е за неоснователно възражението, че като постановено по средата на продължения срок то не е позволявало отстраняване на нередовностите в рамките на него. Прието е, че продълженият срок не тече от постановяване на определението за продължаването му, а от изтичане на първоначалния, поради което и след изтичане на първоначалния ищцата-сега жалбоподател е разполагала с възможност да предприеме необходимите действия по поправяне на исковата си молба. Според съда ако и продълженият срок не е бил достатъчен, доколкото нередовностите са свързани със снабдяване с документи във връзка с посочването цената на иска и вписването в рамките на процедура пред съответните органи, ищцата е могла да поиска ново продължение на определения от съда срок, което тя не е направила. Прието е, че обстоятелството, че едната от нередовностите е свързана със заплащане на дължимата държавна такса, а ищцата още в исковата си молба е заявила искане за освобождаването й от внасяне на такава по делото, по което съдът не се е бил произнесъл преди постановяване на обжалваното определение за връщане на исковата молба като нередовна, не съставлява пречка за отстраняване на останалите констатирани нередовности. Поради това, че те не са поправени в рамките на първоначалния и продължения срок въззивният съд е формирал извод, че правилно исковата молба е върната и производството по делото е прекратено.
При тези съображения първоинстанционното определение е потвърдено.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението. Според т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Формулираните въпроси от жалбоподателката касаят приложение разпоредбите на чл. 7,ал.1 ГПК, чл.63 ГПК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Според трайно установената практика на ВКС не следва да се изпраща препис от съдебния акт за продължаване на срока на молителя, след като новият срок започва да тече от изтичане на първоначалния – чл.63,ал.2 ГПК. Това означава, че молителят-страна по делото е длъжен сам да следи за началото и края на срока и при невъзможност в този срок да изпълни указанията на съда, за страната съществува възможност да поиска ново продължаване на срока. В този смисъл е определение № 147/15.03.2010 г. по ч.гр.дело № 84/2010 г. на ВКС, III г.о., определение № 79/04.02.2010 г. по ч.гр.дело № 24/2010 г. на ВКС, IV г.о., постановени по чл.273,ал.3 ГПК и др., по които е допуснато касационно обжалване и съдебният състав се е произнесъл по съществото на частната жалба. Решаващите правни изводи на въззивния съд са съобразени с тази практика на ВКС.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК на определението на П. апелатиевен съд по поставените въпроси от жалбоподателката Е. А., чрез адв. В.К..
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по частната жалба следва да се присъди сумата 500 лева разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 22/15.01.2016 г., постановено по в.ч.гр.дело № 2/2016 г. на Пловдивския апелативен съд по касационна частна жалба вх. № 702/28.01.2016 г., подадена от ищцата Е. К. А., [населено място], [улица], ет.10, ап.59, чрез адв.В.К..
Осъжда Е. К. А., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.10, ап.59 да заплати на Н. Н. К., [населено място], [улица], вх.В, ет.5,ап.12 сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: