О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
София, 20.05.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 268 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на М. П. Н. срещу определението от 23.01.2009 год. по гр.д. № 17/2009 год. на Великотърновския апелативен съд. Определението е постановено по реда на чл.389 ГПК от въззивния съд пред който е бил висящ спорът по чл.29 СК между жалбоподателката Н. и бившия и съпруг Т, претендиращ за половината от стойността на търговското предприятие на ЕТ“Спектър- А. Т. ; и половината от дяловете на „Спектър Н. ;ЕООД, едноличен собственик на капитала на което е Н. Като е счел, че молбата на ищеца по делото Т. за налагане на обезпечителна мярка върху принадлежащото на Н. имущество, което е предмет на спора, ВТАС е допуснал обезпечение, като наложената обезпечителна мярка е запор върху търговското предприятие „Спектър Н. ;ЕООД. Издадена е обезпечителна заповед.
Частната касационна жалба на М. Н. е депозирана в срока по чл.396 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
В частната жалба се акцентира върху вероятната неоснователност на предявения иск, недопустимостта на наложената обезпечителна мярка, поради изключването на търговското предприятие от СИО, съгласно ТР № 2/2001 год. Съдържа се и довод за това, че обезпечителната мярка е неподходяща с оглед възможността за прилагането на чл.391 ал.1 т.2 ГПК.
Преди всичко, следва да се отбележи, че обезпечителна нужда в случая е налице, като вероятната основателност на иска не е решаващ критерий, въпреки че следва да бъде преценен при произнасянето на съда, разглеждащ искането за налагане на обезпечителна мярка. Наложената обезпечителна мярка не е недопустима, а и липсва твърдяното противоречие с ТР № 2/2001 год. Предмет на иска с правно основание чл.29 СК е установяване на право на претендиращия съпруг на удовлетворяване от имущество, което не е СИО. Дали този иск е основателен или не е въпрос по съществото на спора.
Що се касае до възможността по чл.391 ал.1 т.2 ГПК, ще следва да се отбележи, че съдът не определя подходящата обезпечителна мярка по свое усмотрение, а е обвързан от искането на молителя. В случай, че М. Н. счита мярката по чл.391 ал.1 т.2 ГПК за подходяща, за нея съществува възможността по чл.398 ал.2 ГПК за поиска замяна на обезпечението в който случай запорът върху търговското предприятие би бил вдигнат.
Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 23.01.2009 год. по гр.д. № 17/2009 год. на Великотърновския апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.