О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
[населено място] ,12.04.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на шести април , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 219 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 предл. второ вр. с ал.1 т.1 на ГПК .
Образувано е по частна жалба на [фирма] и Е. К. Г. против определение № 78 / 01.02.2012 год. на ВКС , ТК, второ търговско отделение по ч.т .д. № 873 / 2011 год. , с което е оставена без разглеждане частната жалба на същите срещу определение № 1389 / 27.07.2011 год. по ч.гр.д. № 2299 / 2011 год. на Софийски апелативен съд , Гражданска колегия , потвърдило определение на Софийски градски съд , Търговско отделение, VІ – 9 състав от 11.05.2011 г. по т.д. № 1413 / 2009 год. . С последното е отхвърлено искането на [фирма] и Е. К. Г. , за конституиране като трети лица – помагачи на страната на ищеца [фирма] / в несъстоятелност / , на основание чл.218 ГПК . Жалбоподателите оспорват правилността на атакуваното определение на състав на ВКС, ТК , второ търговско отделение, с довод за неправилно приложение нормата на чл.220 предл. второ от ГПК . Поддържат, че атакуваното въззивно определение има преграждащ за развитието на делото характер, с оглед спецификата на субекта, на чиято страна се претендира конституирането – дружество в несъстоятелност , предвид което възможността на третите лица за защита на техни права спрямо тази страна , по исков ред , е препятствана . Позовавайки се на мотивите към т. 5 на ТР №1 / 2001 год. по тълк.дело № 1 / 2001 год. на ОСГК на ВКС , навеждат довод , че двуинстанционното обжалване е изключено , като непреграждащо развитието на делото , само при наличието на исков, а не какъвто и да е друг път за защита на интересите на третите лица срещу страната, спрямо която обуславят интерес да помагат.Поради това намират неправилни мотивите на съда за възможност за реализиране правата им в производството по предявяване на вземания като кредитори на несъстоятелното дружество – чл.685 и сл. ТЗ . Позовават се на непроизнасяне на съдебния състав по искането по раздел І , п.2.2 на касационната частна жалба .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение приема ,че жалбата е процесуално допустима : подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и от легитимирани да обжалват страни. Предмет на частната жалба е преграждащо развитието на производството по ч.т.д.№ 873 / 11 год. на ВКС ,ТК, второ търговско отделение определение , поради което същото подлежи на контрол по чл.274 ал.2 пр. второ вр. с чл.274 ал. 1 т.1 ГПК .
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна . Постановеното определение е правилно . Обоснован е изводът , че определенията по чл.220 пр.второ от ГПК не подлежат на касационен контрол в никоя от хипотезите на чл.274 ал.3 ГПК. Относно непреграждащият им характер правилно са съобразени задължителните указания по т.5 на ТР № 1 / 2001 год. по тълк. дело №1 / 2001 год. на ОСГК на ВКС, актуални и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 год. . П.. 1 от мотивите към т.5 на ТР № 1 / 2001 год. обосновава двуинстанционно обжалване на прекратителни определения в защита на упражняване правото на иск – предмет на производството , спрямо което е постановено прекратяването . Мотивирано е като средство за контрол срещу незаконни определения , които не могат да се проконтролират по повод на обжалване на решенията пред ВКС. Така изложените мотиви , на които се позовават жалбоподателите, са неотносими към настоящата хипотеза. Конституирането на трето лице – помагач на страна в процеса , вкл. в хипотезата на встъпване по чл.218 ГПК, не е кумулирано с допустима от процесуалния закон възможност за реализиране на негови притезания спрямо същата страна и в това производство , изключая хипотезата на главно встъпване по чл. 225 ГПК, какъвто не е конкретния случай . Преграждащият характер на въззивно определение , предпоставящ касационното му обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК , следва да се преценява не по отношение защитата на права на претендиращия встъпване в качеството на трето лице – помагач , макар и тези права да биха обусловили интереса му от встъпването , а по отношение на защитата по иска – предмет на образуваното производство. Обстоятелството дали третото лице е лишено от исков път за защита срещу страната , на която желае да помага , би могло да е относимо към преценка на интереса му от конституирането , с оглед последиците от установителното действие и обвързващата сила на мотивите по чл.223 ГПК , но е неотносимо към обосноваване преграждащ характер на определението по чл.220 пр. второ от ГПК.
Направеното в раздел І , т.2.2 на частната касационна жалба искане не кореспондира с формалните предпоставки за иницииране тълкувателна дейност на ВКС / чл.124 и сл. ЗСВ вр. с чл.292 ГПК / , а и с оглед преждеизложеното е видно , че в съдържанието на т.5 на ТР № 1 / 2001 год. по тълк.дело № 1 / 2001 год. на ОСГК на ВКС жалбоподателите влагат различен от действително вложения смисъл, който не може да бъде споделен .
Водим от горното , настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия , второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 78 / 01.02.2011 год. по ч.т.д.№ 873 / 2011 год. на Върховен касационен съд , Търговска колегия , второ търговско отделение .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :