О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№283
Гр.София, 11.04.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 1677 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], Република Гърция срещу разпореждане № 38/04.02.2013г. на Председателя на І т.о. за връщане на исковата му молба за отмяна на арбитражно решение от 09.05.2012г. на Международния арбитражен съд при Международната търговска камара в П. по дело № 17009GZICC.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
За да постанови обжалваното разпореждане Председателят на І т.о. е приел, че в определения срок ищецът не е изпълнил дадените указания за представяне на доказателства за внасяне на държавна такса в размер на 366107.87 лв., дължима съобразно с определената по реда на чл.70, ал.3 ГПК цена на иска в размер на 4679699.50 евро.
Според частния жалбоподател предявеният иск неоценяем, поради което иска да бъде изменено разпореждането за определяне на дължимата държавна такса.
Настоящият състав на ВКС намира, че разпореждането е правилно.
Съгласно нормата на чл.68 ГПК паричната оценка на предмета на делото е цената на иска. Определянето на размера на цената на иска по чл.69 ГПК се извършва за всички предявени искове, а не само по осъдителни искове за парични вземания. Така, оценяеми са и исковете за собственост, за нарушено владение, за съществуването, за унищожаването или развалянето на договор и други. Според разясненията на ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, което по т.1 не е загубило сила и при действието на ГПК от 2007г., оценяеми са и установителните искове за парични вземания.
Според Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК държавната такса е в размер на 4% върху цената на иска – чл.1, като изключенията от това правило са специално уредени, включително и за неоценяемите искове. За някои искове, по които не може да се направи оценка на предмета, като например за промяна на име, за развод, в тарифата е определен конкретен размер на дължимата държавна такса, а за всички останали случаи се прилага правилото на чл.3 – при предявяване на иска се събира такса до 80 лв., но не по-малко от 30 лв. Доколкото искът е предявен за отмяна на арбитражно решение по чл.47 ЗМТА, то размерът на държавната такса се определя в съответствие с чл.71 ГПК – чл.48, ал.3 ЗМТА.
Нормата на чл.71 ГПК, към която препраща чл.48, ал.3 ЗМТА, предвижда, че държавната такса се определя върху цената на иска, а когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда. С посоченото препращане законодателят е предвидил, че в някои хипотези на искове за отмяна на арбитражни решения държавната такса би могла да се определи като оценяем, а в други – като за неоценяем иск. Разграничението е според предмета на арбитражното дело, чиято отмяна се иска. В този смисъл, държавната такса е пропорционална, ако арбитражното решението е за парично вземане и съответно – проста по чл.3 от Тарифата, ако арбитражното решение е постановено по претенция, която няма паричен еквивалент.
В случая, се иска отмяна на арбитражно решение в частта за отхвърляне на претенциите в следни части: отхвърлянето на твърдяното от ищеца споразумение за удължаване на срока и допълнителните плащания, че ищецът не е имал право временно или частично да прилага решението на D., че ищецът е бил в неизпълнение на договора и за отхвърляне на правото на ищеца да получи суми над присъдените. Първите три претенции са неоценими, но четвъртата представлява осъдителен паричен иск. Председателят на І т.о. е преценил, че точната оценка на цената на исковете представлява затруднение към момента на подаване на молбата, и я определил приблизително, като е изчислил размера на отхвърлените парични претенции според левовава им равностойност.
Дадените указания не са изпълнени ищеца, който не е внесъл дори минимална такса като за неоценяем иск, поради което обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 38/04.02.2013г. на Председателя на І т.о. за връщане на исковата молба на [фирма], Република Гърция за отмяна на арбитражно решение от 09.05.2012г. на Международния арбитражен съд при Международната търговска камара в П. по дело № 17009GZICC.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.