О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№283
Гр.София, 03.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д.№ 2540/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от ЕТ ТОПЛОПРОЕКТКОНСУЛТ – Й. М. [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1131/03.06.2016 год., постановено по т.д. № 5558/2015 год. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, ІХ-ти състав, с което е потвърдено решение № 1363/14.08.2015 год. по т.д.№ 4588/2013 год. на Софийски градски съд, ТО, VІ-11 състав. С последното са отхвърлени предявените от касатора против Ф. О. [населено място] искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумите: 28 617.60 лв. – заплатена цена по прекратен договор за консултантски услуги, сключен между страните на 10.10.2011 г., ведно със законната лихва върху нея след завеждане на иска; и 2 836.66 лв. – мораторна лихва върху главницата за период, предхождащ исковата молба.
Оплакванията в жалбата са за необоснованост, материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение, подробно изложени. Петитумът е решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени, с присъждане на разноските по делото.
Искането за допускане на решението до касационен контрол се основава на следните правни въпроси: 1. Кога възникват правата на възложителя по договор за консултантски услуги при констатирани недостатъци на изработеното и в кой момент следва да бъдат упражнени?; 2. Може ли възложителят по договор за консултантски услуги едностраннно да прекрати или да развали договора поради неизпълнение и да поиска връщане на платеното възнаграждение, след като се установи, че изработката е осъществена некачествено. По първия въпрос се сочи, че е разрешен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК /в противоречие с решение № 202/27.02.2015 г. по т.д.№ 4123/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, а по втория – че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради липса на практика на съдилищата.
Ответникът по касация – Ф. О., чрез процесуалния си представител, в срока по чл.287 ГПК моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмения отговор, а в условията на евентуалност изразява становище, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение в настоящия си състав установи, че касационната жалба е депозирана от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима. По предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените искове по чл.55 и чл.86 ЗЗД са били отхвърлени, съставът на Софийския апелативен съд от фактическа страна е приел, че между страните на 10.10.2011 г. е сключен договор, по силата на който ищецът е възложил, а ответникът е приел да изпълни консултантски услуги, свързани с проект на възложителя „Доизграждане на административно-обслужваща сграда за демонстрация, продажба, проектиране, монтаж и сервиз на възобновяеми енергийни източници – [населено място], [община]”. Услугите е следвало да отговарят на изискванията на мярка 312 – „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” към Програмата за развитие на селските райони, а предметът им е бил разработване на бизнес-план, включващ предпроектни изследвания и маркетингови стратегии, окомплектоване на пакета от документи и други, свързани с изпълнението и отчитането на дейностите по проекта до изплащане на помощта. Уговореното възнаграждение възлиза на 5 % от допустимите материални инвестиционни разходи по проекта без ДДС. Платимо е на части: 2 % от очакваните допустими инвестиционни разходи – в срок от три работни дни след подписване на договора, разликата до 4.5 % – в процеса на подготовка на бизнес плана и документацията, но не по-късно от три работни дни преди внасяне на проекта в ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ; 0.25 % – в петдневен срок след одобряване на проекта и 0.25 % до три дни преди подаване на документите за окончателно плащане по проекта. В изпълнение на горното, ищецът е заплатил на три части общо сумата 28 617.60 лв., като на датата на последното плащане – 09.12.2011 г. е било входирано заявлението за подпомагане, ведно с изготвената от ответника документация. След запитване от страна на ищеца, на 17.02.2012 г. Фондът е отговорил, че заявлението за подпомагане не е получило точки по критерия „Проекти за енергия от възобновяеми източници”. Такива се дават, ако преобладаващата част от инвестицията ще осигури производство на енергия от В., а в случая инвестиционното намерение не било за производство, продажба на енергия и генериране на приходи от тази дейност, а било предвидено електрическата енергия, произведена от поставените мостри, да бъде усвоявана за собствените нужди на демонстрационния център. С нотариална покана, връчена на 12.03.2012 г., ищецът, въз основа на писмото на ДФЗ, е заявил, че е консултиран от ответника некачествено и некомпетентно, т.к. проектът не отговаря на условията; и разваля договора на основание чл.265 ЗЗД, като прави искане за връщане на платените по него суми в седмичен срок. От заключението на назначеното по делото вещо лице, неоспорено от страните, е видно, че проектът отговаря на основните изисквания за кандидатстване по мярка 312, определени в Наредба № 29/2008 г., както и че дейностите по проекта подлежат на финансиране. Разработеният бизнес-план е изготвен съгласно нормативно предвидения образец и отговаря на изискванията, структурата и съдържанието на същия. В резултат на това заявлението е получило и уникален идентификационен номер, който се дава след осъществена от Фонда входяща преценка за съответствие. Разходите, посочени в договора за консултантски услуги, съответстват на допустимите такива по Наредбата. С допълнително заключение вещото лице е дало отговор, че максималният брой точки при оценяване на проектите е 100, одобрени са проекти между 65 и 75 точки, ищецът е получил 30 точки по останалите критерии, поради което дори да беше получил максималния брой от 15 точки по критерия „Проекти за енергия от възобновяеми източници”, те не биха му достигнали, за да му осигурят финансиране по мярката, по която кандидатства.
От правна страна съдът е приел, че спрямо договора следва да се приложат правилата на ЗЗД досежно изработката, респективно нормата на чл.265 ал.2 ЗЗД, според която потестативното право на разваляне се поражда за възложителя, когато изпълнената работа има толкова съществени недостатъци, че е негодна за нейното договорно или обикновено ползване. Намерил е, че предпоставките за упражняването на това право в случая не са налице, поради следното: Ищецът е приел изработения от ответното дружество бизнес-план, който, ведно с изготвените и комплектовани от консултанта документи, е бил внесен от него като част от приложенията към заявлението му за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Следователно изпълнението на работата е одобрено от възложителя, включително в качествено отношение. Независимо от този първи извод, липсва и виновно неизпълнение по договора от страна на ответника /осъществяване на възложената работа с недостатъци, които да я правят негодна според предназначението й/. На първо място, ответникът не е поемал задължение да осигури получаването на точки по критерия „Проекти за енергия от възобновяеми източници”. На следващо място, подготвените документи са отговаряли на нормативните изисквания по наредбата и са счетени за редовни при извършената от Фонда първоначална преценка, поради което и заявлението е допуснато до разглеждане. Следователно, не са налице съществени недостатъци по смисъла на чл.265 ал.2 ЗЗД. На последно място, предвид значителния брой проекти на кандидати и тяхното конкретно оценяване, заявлението на ищеца не би могло да бъде одобрено за финансиране, дори ако проектът бе получил максимален брой точки по посочения по-горе критерий.
Настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, второ отделение намира, че обжалваното въззивно решение на САС не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, по следните съображения:
На първо място, след постановяване на решение № 12/31.05.2013 г. по т.д.№ 239/2012 г., ВКС, ТК, І ТО по реда на чл.290 ГПК е изяснен и не се разрешава противоречиво въпросът, дали и кога договорът за консултантски услуги има характеристиките на договор за изработка, в който случай спрямо него се прилагат правилата на чл.258 и сл. ЗЗД, включително относно упражняването на правата на изправната страна при неизпълнение. Следователно, липсват предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане до касация на решението по въпрос № 2, доколкото по приложението на съответните правни норми е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, свързана с договора за изработка, съобразена от съда в обжалваното решение. Освен това, съдът не се е произнесъл в смисъл, че възложителят по договор за консултантски услуги не може едностранно да прекрати /развали/ същия поради неизпълнение, за да бъде обуславящ този въпрос за изхода от спора. Напротив, по него нито е имало спор между страните, нито съдът е приел нещо различно. Въпрос № 1 също няма обуславящо значение за резултата по конкретното дело. Това е така, т.к. в случая съдът, въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото, изобщо не е формирал извод, че ответната страна е неизправна при изпълнението на договора на заявеното основание по чл.265 ал.2 ЗЗД, за да стои за разглеждане въпросът за момента, от който другата страна може да упражни правата си във връзка с това неизпълнение. Отделно от изложеното, не се установява и допълнително сочената предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, т.к. обжалваното решение не противоречи на решение № 202/27.02.2015 г. по т.д.№ 4123/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, на което касаторът се позовава.
Предвид изложеното по-горе, касаторът не доказва наличието на общия и допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, поради което молбата му в този смисъл е неоснователна.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на сторените от него съдебно-деловодни разноски, в размер на 1 020 лв. – надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационната жалба, съобразно договор за правна защита и съдействие от 22.11.2016 г.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1131/03.06.2016 год., постановено по т.д. № 5558/2015 год. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, ІХ-ти състав.
ОСЪЖДА ЕТ ТОПЛОПРОЕКТКОНСУЛТ – Й. М. [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на Ф. О. [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 1 020 /хиляда и двадесет/ лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.