О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
София, 13.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4823/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. К. Д. обжалва решение № 402 от 10.06.2008 г. по гр.д. № 291/2008 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 73 от 22.01.2008 г. по гр.д. № 1924/2007 г. по описа на Пазарджишкия районен съд в частта, с която предявените от същата срещу Окръжна следствена служба – Пазарджик и Прокуратурата на Р. Б. искове с правни основания чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ са отхвърлени за разликите над сумите 2500 лв. до сумите 5000 лв. Твърди, че е налице основанието на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
Прокуратурата на Р. Б. , чрез процесуалния си представител, обжалва въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението на районния съд в частта, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена, на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, да заплати на ищцата сумата 2500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 1.02.2006 г. до окончателното й изплащане. Поддържа се, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по съществен материалноправен въпрос, разглеждането на който ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице сочените от жалбоподателката С. Д. предпоставки на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК жалбоподателката твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с определяне размерите на дължимите обезщетения за неимуществени вреди по искове по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, както и с тълкуване на понятието „справедлив размер”, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата.
Посоченият въпрос е разгледан от съда и е съществен, тъй като има отношение към размера на предявения иск.
Не е доказано противоречивото му решаване от съдилищата. Действително, с цитираните решения на Бургаския апелативен съд и на Върховния касационен съд са определяни различни размери на обезщетения /8000 лв. и 4000 лв./. Разликата в размерите на обезщетенията, обаче, не означава противоречива практика на съдилищата. Такава би била налице при прилагане на различни критерии при определяне на обезщетенията, а не при различни изводи за сумата, която би обезщетила увредените за неимуществените вреди при всеки конкретен случай. Критериите при определяне размерите на обезщетенията за неимуществени вреди са посочени в чл. 4 ЗОДОВ и чл. 52 ЗЗД, а приложението на цитираните разпоредби е разяснено с ТР № 3/2004 г. и ППВС / 4/1968 г. Приема се, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, както и, че понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се обсъдят и съобразят. В този смисъл, не би могло да се приеме, че поради присъждането на различни размери на обезщетения за неимуществени вреди, разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ и на чл. 52 ЗЗД се прилага противоречиво от съдилищата.
Не е налице и посочената от Прокуратурата на Р. Б. предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението се твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, разглеждането на който ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – относно приложението на чл. 5, ал. 1 и 2 ЗОДОВ.
Посоченият въпрос е разгледан от съда и е съществен, тъй като касае основателността и размера на предявения иск.
Настоящият състав намира, че разглеждането му не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ е ясна и недвусмислена – държавата се освобождава от отговорност ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, а когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането обезщетението се намалява. По приложението й е постановено ТР № 3/2004 г., точка 3,където е прието, че преценката за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия се прави при наличие на причинно-следствена връзка между поведението му и вредоносния резултат, с оглед особеностите на всеки конкретен случай. В този смисъл, липсва необходимост от преодоляване на недостатък на нормативен акт, уеднаквяване на съдебната практика или осъвременяване на задължителната съдебна практика по приложението на цитираната разпоредба.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 402 от 10.06.2008 г. по гр.д. № 291/2008 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: