О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
София, 28.05.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 171/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по три касационни жалби на „Н” Е. , гр. П., подписани от трима процесуални пълномощници, срещу решение № 129 от 26.11.2008 г. по т. д. № 564/2008 г. на Софийски апелативен съд. С това решение е оставено в сила постановеното от П. окръжен съд решение № 102 от 28.12.2007 г. по гр. д. № 391/2007 г., с което е уважен предявеният от Т. Г. А. от гр. П. срещу „Н” ООД, гр. П. иск с правно основание чл. 398б, ал. 3 ГПК /отм./ за прекратяване на търговското дружество.
В касационните жалби са изложени подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Релевирани са оплаквания за неправилно определяне на момента, към който следва да бъде изчислена равностойността на дела на съдружника-длъжник. Във всяка от жалбите се поддържат различни твърдения в тази връзка, като общо е твърдението, че към датата на постановяване на обжалваното решение делът на съдружника Л. Н. вече е бил изплатен, поради което не са налице предпоставките на чл. 398б, ал. 3 ГПК /отм./ за прекратяване на търговското дружество. В две от жалбите е направен и довод за невъзможността да бъде уважен предявеният иск поради настъпило в хода на процеса преобразуване на ответника от ООД в ЕООД.
Допускането на касационното обжалване е мотивирано с наличието на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Като съществени в жалбите са посочени въпросите: за момента, към който следва да се определи равностойността на дружествения дял на съдружника при прекратяване на членството му по реда на чл. 398б, ал. 3 ГПК /отм./; за начина на връчване на изявлението на кредитора за прекратяване на участието на длъжника в дружеството и за значението на настъпилото в хода на процеса преобразуване на дружеството от ООД в ЕООД.
Ответницата по касация – Т. Г. А. от гр. П. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, респ. касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 25.02.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Настоящият състав счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
За да остави в сила първоинстанционното решение на П. окръжен съд по гр. д. № 391/2007 г., въззивният съд е приел за доказани всички предпоставки за прекратяване на търговското дружество, визирани в разпоредбата на чл. 398б, ал. 3 ГПК /отм./ – налице е висящо изпълнително дело за вземане на ищцата срещу ограничено отговорен съдружник в ответното търговско дружество; изпълнението е насочено срещу дела на съдружника-длъжник в това дружество, като е наложен запор върху него; направено е изявление за прекратяване на участието на съдружника в дружеството, надлежно връчено на същото на 11.05.2006 г. и липсва пълно плащане на равностойността на дела на съдружника, определен към 31.05.2006 г. Като неоснователен е преценен доводът, че в хода на изпълнителното дело и на съдебното производство по настоящия иск е извършено плащане на цялата равностойност на дела на съдружника-длъжник, като е прието, че релевантни за спора са само плащанията, направени от дружеството, а не и тези, направени от съдружника Л. Н. на собствено основание като физическо лице-длъжник.
С оглед мотивите на обжалваното решение, първите два от поставените въпроси – за момента, към който следва да се определи равностойността на дружествения дял на съдружника при прекратяване на членството му по реда на чл. 398б, ал. 3 ГПК /отм./ и за начина на връчване на изявлението на кредитора за прекратяване на участието на длъжника в дружеството – се явяват съществени по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като обуславят изхода на спора.
Не може да се приеме, обаче, че по отношение на тези въпроси са осъществени допълнителните изисквания, специфични за поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Приетото от въззивния съд във връзка с момента, към който следва да бъде определена равностойността на дела на съдружника-длъжник в дружеството-ответник по иска по чл. 398б, ал. 3 ГПК /отм./ не е в противоречие с представените решения на Върховен касационен съд, на които се позовава касаторът. Точно обратното, налице е пълно съответствие с цитираната практика по този въпрос /определение № 70 от 06.11.2008 г. по т. д. № 331/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 26 от 09.02.2007 г. по т. д. № 520/2006 г. на ВКС, І т. о./, в която ясно и недвусмислено се посочва, че равностойността на дружествения дял на съдружника следва да бъде определена по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, т. е. въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на участието на съдружника в дружеството, което в хипотезата на чл. 398б, ал. 3 ГПК /отм./ е моментът, когато държавният или частният съдебен изпълнител е връчил на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. В настоящата хипотеза връчването на изявлението за прекратяване участието на съдружника Л. Н. е станало на 11.05.2006 г. и следователно равностойността на дела й в дружеството е следвало да бъде определена към 31.05.2006 г.. Този момент именно е приел и въззивният съд в обжалваното решение, като е съобразил основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза от 11.09.2007г., допусната в първоинстанционното производство, а не е изчислявал равностойността на дела на съдружника Н. към два момента, както неправилно се твърди в една от касационните жалби /вх. № 392/.
Не е налице и твърдяното от касатора противоречие в практиката по въпроса за начина на връчване на изявлението на взискателя за прекратяване участието на съдружника-длъжник в търговското дружество. В относимите към този въпрос съдебни актове, приложени към касационните жалби /решение № 347 от 04.05.2005 г. по т. д. № 631/2004 г. на ВКС, ІІ т. о.; определение № 70 от 06.11.2008 г. по т. д. № 331/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 26 от 09.02.2007 г. по т. д. № 520/2006 г. на ВКС, І т. о.; решение № 156 от 27.06. по в. т. д. № 192/2006 г. на Великотърновски апелативен съд и решение № 317 от 21.10.2205 г. по в. гр. д. № 528/2004 г. на същия апелативен съд/ последователно се застъпва становището, че прекратяването на участието на съдружника-длъжник в дружеството настъпва със самото връчване от съдебния изпълнител на изявлението на взискателя и че издаваното от съдебния изпълнител постановление след изтичане на тримесечния срок от връчване на изявлението не е относимо към прекратяването на участието на съдружника и не е предпоставка за същото, а е относимо към овластяването на кредитора за предявяване на иска за прекратяване на търговското дружеството.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че по първите два въпроса не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
По отношение на третия въпрос – за значението на настъпилото в хода на процеса преобразуване на ответното дружество от ООД в Е. – доколкото въззивният съд изобщо не се е произнесъл по него, не може да се приеме, че е налице „решаване” на посочения въпрос, което решаване да е обусловило изхода на правния спор. Следователно, не е осъществено главното изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване – произнасяне на съда по „съществен” материалноправен или процесуалноправен въпрос. С оглед на това, не следва да се обсъжда и наличието на допълнителната предпоставка, специфична за основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поддържано от касатора във връзка с този въпрос.
Що се отнася до непроизнасянето на съда по довода за извършено преобразуване на ответното дружество, същото не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като това е въпрос, релевантен към основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК и не подлежи на преценка в производството по чл. 288 ГПК.
Поради изложеното, настоящият състав счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. С оглед на това, не следва да бъде уважено и направеното от касатора искане за спиране изпълнението на същото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №129 от 26.11.2008 г. по т. д. № 564/2008 г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖНИЕ молбата на „Н” Е. , гр. П. за спиране изпълнението на същото решение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: