О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
София, 07.05.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шести април през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 49 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 4641/35.06.2008 г. – сигнатура на Апелативен съд гр. С., депозирана от “Б” А. гр. К., срещу въззивно решение № 67/19.05.2008 г. по в. гр. д. № 349/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е уважен иск с правно основание чл. 327 ТЗ за заплащане на сумата 45 543,62 лв., ведно със законната лихва и разноски.
С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/.
След изрични указания на Софийски апелативен съд, дадени с разпореждане от 14.10.2008 г., касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с ”прихващането в търговския оборот”, който въпрос се решавал противоречиво от съдилищата, в противоречие с практиката на ВКС /Решение № 238/1995 г. по гр. д. № 144/1995 г. и Решение № 649/1985 г. на ІІ г. о./ и този съществен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – “свързано с уреждане на отношенията в търговския оборот”.
Ответникът по касационната жалба “Х” ЕА. с. З. в писмен отговор по реда на чл. 287 ГПК е взел становище за недопускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Същата обаче, предвид изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато разглеждането й по същество на наведените с нея оплаквания.
Не е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси съставляват основните въпроси по спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, като в тежест на жалбоподателя е било да посочи кой от тези въпроси, които са специфични за всяко едно съдебно производство, счита, че е съществен с оглед на делото, с което се сезира ВКС и защо този въпрос се обхваща от наличието на третата посочена хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда, следва да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание или да се изостави съществуващо до този момент тълкуване, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Или развитие на правото, като основание за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона, за да възприемат друго.
В конкретния случай, въззивната инстанция е посочила, че възражение за съдебно прихващане не е било предявено, както и че ответникът /касатор/ не е представил доказателства за погасяване на процесните вземания чрез прихващане по чл. 104 ЗЗД. Според съда, след като споразумителните протоколи не са подписани от представителите на търговските дружества и представеното писмо не съдържа изявление за прихващане, нито данни за основанието на съдържащото се в него вземане в размер на сумата 21 497,93 лв., то твърденията на страната са останали недоказани.
Позоваването на касатора, че въпросът за прихващането в търговския оборот е от значение за точното прилагане на закона, при тези данни по спора, изброени по-горе, не може да обоснове допустимост на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280 ГПК. Или въпросът за доказването в съдебното производство на съответното изявление за прихващане не означава неправилно тълкуване и прилагане на правната уредба относно прихващането /чл. 103, чл. 104 и сл. ЗЗД/, предвид законовото изискване за значимост на съществения въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а съставлява въпрос на умения за водене на гражданския процес и доказване на поддържани в него твърдения. Още повече, че не съществува отлика по отношение приложението на този правен институт с оглед вида и характера на сделката – облигационна, търговска и пр.
Несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя, че въззивният съд е приел, че писмената форма е условие за валидност на компенсацията, тъй като съдът е преценявал дали твърдяният факт е установен с надлежни доказателства, които в случая са били протоколи и писма /т. е. писмени д-ва/. Законосъобразността на извършената от въззивния съд преценка на доказателствата не е основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като в цитираното Решение № 238/ 04.04.1995 г. по гр. д. № 144/1995 г. на І г. о. на ВС е маркиран въпросът за тежестта на доказване на извършено извънсъдебно прихващане по реда на чл. 104 ЗЗД и разрешението, дадено от въззивния съд не е в отклонение от тази практика, а в Решение № 649/11.07.1985 г. на ІІ г. о. на ВС се прави съпоставка между насрещен иск и прихващане по реда на чл. 103, ал. 1 ЗЗД в хипотеза на наемни правоотношения и извършени поправки и подобрения от страна на наемателя.
Не следва да се коментира и твърдението за противоречива практика на САС, предвид отсъствието на данни за наличие на влязло в сила решение на САС по гр. д. № 1405/2005 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 67/19.05.2008 г. по в. гр. д. № 349/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: