О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№284
София, 01.07.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 275 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „П” Е. , гр. Д. против определение № 332 от 13.05.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 338/2010 г. на Окръжен съд-Добрич, с което е потвърдено постановление от 7.04.2010 г. по нот.дело № 168/20.11.2009 г., рег.- № 931 от 7.04.2010 г., на нотариус, вписан с № 109 в НК с район на действие РС-гр. Балчик, с което е отказано „П” Е. , гр. Д. да бъде признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: земеделска земя с площ от 3227 кв.м. с начин на трайно ползване: пасище, находящо се в местността „К”, представляващо имот с идентификатор 53120.109.10 по кадастралната карта на с. О., община Б..
Пред окръжния съд е обжалван отказът за издаване на констативен нотариален акт за собственост по давностно владение. Съдът е констатирал, че са налице са представени документи, че имотът не е държавна или общинска собственост и през 1999 г. е възстановен на наследници на А. А. по реда на ЗСПЗЗ. През 1998 г. търговското дружество-молител е закупило от физически лица битова сграда и склад, изградени върху държавна земя, а през 2000 г. е закупило от част от наследниците на А. А. 1/7 ид.ч. от земята. В периода 2000 г. – 2010 г. между наследниците на А. А. , с участието на „П” Е. като трето лице-помагач, е водено дело за делба, като за процесния имот иска е отхвърлен, а в отделно производство е отхвърлен иска на наследниците на А. А. против „П” Е. по чл.109 ЗС за премахване на сградите върху имота. По жалба на дружеството от 2003 г. в административно производство е уважено искането му за нанасяне в имот 53120.109.10 на съществуващите сгради. Пред нотариуса са е явили трима свидетели, които са установили, че в периода от 1997-98 г. до подаване на молбата за снабдяване с нотариален акт, дружеството е упражнявало непрекъсната фактическа власт върху имота и други лица не са предявявали претенции за земята и сградите. Съдът е направил извод, че съдебните спорове не са довели до прекъсване на давността, но дори и дружеството спокойно и непрекъснато да е упражнявало фактическа власт върху вещта в твърдения период, не е могло да я придобие по давност, тъй като в мотивите на съдебните решения, административният акт – решение на ПК, от който наследниците на А. А. черпят права, е прогласен за нищожен, поради което дружеството не е могло да придобие права по прехвърлителната сделка от 2000 г. Освен това съгласно чл.19 ЗСПЗЗ общината стопанисва и управлява земеделската земя останала след възстановяване правото на собствениците. Процесният имот не е имал статут на земеделска земя, бил е с друго предназначение и след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници и след като административния акт за възстановяване на собствеността е нищожен, земите са станали общинска собственост по силата на закона, независимо дали са актувани или не. Съгласно § 1 ЗИД ЗС /ДВ бр.46/2006 г./ и последващите изменение, давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2011 г., а следователно дружеството не е могло да придобие имота по давност. Посочените съображения са мотивирали извода, че не са налице предпоставките за уважаване на молбата за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Дружеството-касатор се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Счита, че съдът следва да даде тълкуване дали имоти с променено предназначение от такова за земеделско ползване в друго и застроени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, респ. преди издаване решение за възстановяване правото на собственост и които не са стопанисвани и управлявани от общината и които не са определени от нарочна комисия по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, попадат в обхвата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ; от кой момент земеделска земя става общинска собственост по силата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ; може ли съдът да откаже да зачете действието на индивидуален административен акт, като се позове на предходна съдебна практика, при която въпросът за валидността на този акт е разгледан като преюдициален и резултатите от това са обективирани единствено в мотивите, при което не е налице отменителен ефект върху индивидуалния акт, както и дали разпоредбата на § 1 ЗИД ЗС по същество не установява привилегирован режим на частната собственост на държавата и общините за един необосновано дълъг период от време, което се явява в противоречие с разпоредбите на чл.19, ал.2 и ал.4 от Конституцията на Република България.
Поставените въпроси, макар и относими към изложените от въззивния съд мотиви, са без значение за изхода на настоящия процесуален спор по следните съображения: в охранителното производство по чл.537 ГПК представените от молителя документи и/или свидетели следва да са достатъчни, за да направи нотариуса безспорен извод за притежанието на вещни права, като преценката му включва и липса на законни пречки за придобиване правото на собственост. При наличие на данни, които внасят съмнение дали молителят е собственик на твърдяното основание, нотариусът с мотивирано постановление отказва издаването на нотариален акт за удостоверяване правото на собственост, доколкото охранителното производство е едностранно и безспорно и е насочено към пораждане на изгодни за молителя правни последици, без с това да се засяга чужда правна сфера. След като представените от дружеството молител документи – нотариален акт, че е закупило сгради, построени върху държавна земя, решение за възстановяване собствеността върху тази земя по реда на ЗСПЗЗ, съдебни решения, в мотивите на които е прието, че терена не е земеделска земя към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, поради което не е зачетен реституционния ефект при разрешаването на споровете – съдържат противоречиви данни за статута на процесната вещ, то отговорът на поставените въпроси не би рефлектирал върху извода, че не е удостоверено придобиване правото на собственост чрез давностно владение. Ако имотът не е земеделска земя и не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, в какъвто смисъл са данните в мотивите на представените съдебни решения, то представените в охранителното производство данни са, че същия е държавна собственост, както е отразено в нотариалния акт за закупуване на сградите. Ако имотът е земеделски по своя характер, то в такъв случай е настъпил реституционния ефект на административния акт за възстановяване правото на собственост, а съответно чл.19 ЗСПЗЗ не намира приложение. Нотариусът прави констатация само за съществуването на документите, но извън компетентността му е да проверява дейността на органа, издал тези документи и дали са били налице условията за издаването им. В тази връзка от значение за настоящия спор е, че в нотариалното производство са представени документи, съдържащи противоречиви данни за статута на процесната вещ, обуславящи приложението на специални правни норми относно възможността същата да бъде придобита чрез давностно владение в претендирания период, като извън предмета на охранителното производство е преценката за действителния статут на земята – дали е земеделска или не, а съответно дали е била частна собственост на физически лица или е общинска, респ.държавна собственост.
Неотносим се явява и последния поставен въпрос, доколкото противоконституционността на законова разпоредба може да бъде прогласена само от Конституционния съд на Република България, като до постановяване на решението му, законовата норма е част от действащото право и независимо от отговора на поставения въпрос за противоречие на разпоредбата на § 1 ЗИД ЗС с нормата на чл.19, ал.2 и 4 ЗСПЗЗ, както нотариусът, ката и съдът е длъжен да я приложи.
В обобщение поставените въпроси са неотносими при преценка законосъобразността на отказа да се издаде искания нотариален акт за удостоверяване право на собственост, придобито чрез давностно владение, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното определение на Окръжен съд-Добрич.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 332 от 13.05.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 338/2010 г. на Окръжен съд-Добрич.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: