1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№284
С., 15.07.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 4037 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. М. Г. и Т. Т. Г., чрез пълномощника им адвокат Д. Т., против определение № 18 от 28.01.2013 г., постановено по гр.д. № 934 по описа за 2012 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, с което е върната касационната им жалба с вх.№ 1577/23.07.2012 г. срещу въззивно решение № 324 от 29.06.2012 г. по гр.д. № 81/2012 г. на Софийски окръжен съд и касаторите са осъдени да заплатят на Ц. С. А. разноски за касационното производство в размер на 1000.00 лв.
Ответникът по частната жалба Ц. С. А. не е изразил становище в настоящото производство.
В жалбата се поддържа, че неправилно е прието, че касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК, тъй като искът е разгледан като неоценяем, а цената му е определена едва в касационното производство.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е констатирал, че е разгледан иск с правно основание чл.109 ЗС – за защита на собствения на ищеца Ц. С. А. поземлен имот, заснет под номер * в кадастралната карта на махала „С.” по плана на [населено място] и който е с площ * кв.м. (нот. акт л.7), като исковата молба е подадена на 27.04.2006 г. и първоинстанционното и въззивното производство са се развили по ГПК от 1952 г. (отм.), съответно цената на разгледания иск по чл.109 ЗС, който е оценяем, се определя съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, б.„б” ГПК (отм.). С предявяването на иска и по-късно по делото не е представена данъчна оценка, но при връщане от състава на ВКС на делото на въззивния съд за проверка на допустимостта на касационната жалба с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, е приложено писмо от [община], с което в отговор на издадено съдебно удостоверение е посочено, че общината няма техническа възможност да издаде данъчна оценка на процесния имот с пл.н. * към 27.04.2006 г. и по делото е приложена техническа експертиза от вещо лице, с която е изчислена данъчната оценка съгл. Приложение № 2 от ЗМДТ на процесния имот – сграда и земя на 6 824.30 лева или 1 /4 от тази оценка (съгласно чл.55, ал.1, б.„б” ГПК (отм.) е в размер на 1 706.08 лева, което е по-ниско от 5 000 лева и съгласно правилото на чл.280, ал.2 ГПК в приложимата редакция, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., която съгласно пар.26 от ПЗР З. е в сила от 21.12.2010 г., въззивни решения с такава цена не подлежат на касационно обжалване.
Атакуваното определение е неправилно. Цената на иска се определя според процесуалния закон, действал към момента на предявяването му. Според чл.56, ал.1 ГПК-отм. спорове за цената на иска могат да се повдигат от ответника или съда най-късно в първото по делото съдебно заседание, след което се преклудират. По така определената цена на иска, доколкото не е променяна при условията на чл.116 ГПК-отм. се преценява и допустимостта на касационното обжалване с оглед критерия по чл.280, ал.2 ГПК.
В случая при предявяване на иска не са представени доказателства за цената на иска по чл.109 ЗС, който е за защита на притежавано от ищеца вещно право и е оценяем при условията на чл.55, ал.1, б.”б” ГПК (отм.). Съдът не е предприел действия по установяване цената на иска и е събрал държавна такса като по неоценяем иск. В първото съдебно заседание в първоинстанционното производство, проведено на 19.12.2006 г. въпросът за цената на иска не е повдиган от съда или от някоя от страните. Дължимата държавна такса в съдебното производство, включително и в проведеното по гр.д. № 498/2011 г. на ВКС, І г.о. производство по отмяна на влязло в сила решение, е определяна и събирана като по неоценяем иск. Доводи във връзка с неправилното приложение на процесуалния закон при определяне дали иска е оценяем или неоценяем не са навеждани и при обжалването на постановените решения. Нарушението на процесуалния закон при разглеждане на оценяем иск като неоценяем, не може да бъде отстранено от въззивния съд чрез извършване на експертна оценка след постановяване на въззивното решение в производство по преценка допустимостта на касационна жалба.
След като искът по делото е разгледан като неоценяем и не са повдигани спорове в тази насока, то въззивното решение подлежи на касацонно обжалване и атакуваното определение, с което касационната жалба е върната на основание чл.280, ал.2 ГПК следва да бъде отменено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 18 от 28.01.2013 г., постановено по гр.д. № 934 по описа за 2012 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение.
ВРЪЩА делото на състава на Върховния касационен съд на Република България.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: