3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
гр.София, 19.03.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 7288 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 153 от 11.09.2014 г., постановено по в. гр. д. № 263 по описа за 2014 г. на Ямболския окръжен съд, граждански състав, с което е потвърдено решение № 308 от 7.5.2014 г. по гр. д. № 3540 по описа за 2013 г. на Ямболския районен съд, ХІV граждански състав, за отмяна на заповед № 615 от 9.12.2013 г. на управителя на дружеството за налагане на М. А. П. на дисциплинарно наказание „забележка”.
Касаторът твърди, че решението на Ямболския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос:
Следва ли показанията на свидетели, заемащи ръководни организационни функции в дружеството, пряко възприели фактите, които излагат в разпита си, да се ценят от съда в съвкупност с другите събрани по делото доказателства, или следва да не се кредитират от съда с оглед тяхната заинтересованост, тъй като имат еднакви интереси с работодателя? По този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 48 от 14.05.2012 г. по гр. д. № 447/2011 г. на ІV ГО на ВКС, № 196 от 7.3.2006 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 131 от 12.04.2013 г по гр. д. № 1/2013 г. на ІV ГО на ВКС.
Ответникът по жалбата М. А. П. счита, че решението на Ямболския окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване, оспорва жалбата по същество и претендира за заплащане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
М. А. П., която изпълнява по силата на трудов договор длъжността „инженер дизайн” в [фирма], е била наказана със забележка, за това, че на 19.11.2013 г. от 11,20 часа до 11,38 часа е отсъствала от работното си място и за времето от 11,25 часа до 11,35 часа е водила личен разговор с оператор, работещ на машина № 46 в „Производство І”. Сведенията за дисциплинарното нарушение на ищцата се съдържат в докладна записка, съставена от С. М. и А. Н., съответно мениджър и ръководител отдел „Производство 1 и 2”, които са потвърдили своите твърдения в показанията си пред съда.
В обясненията си и в исковата молба за отмяна на дисциплинарното наказание М. П. е заявила, че по нареждане на прекия си ръководител е трябвало да вземе клипборда от Н. Г. и не е говорила с оператора на машина № 46. Твърденията на ищцата се установяват от показанията на свидетелите Н. Г. и Х. Г.. Първият свидетел изяснява, че около 11,30 часа на 19.11.2013 г. ищцата го е посетила, за да вземе намиращия се у него клипборд, а вторият свидетел, който работи на машина № 47 до машина № 46, е отрекъл тя да е спирала пред машина № 46.
При наличието на противоположни твърдения на двете групи свидетели Ямболският окръжен съд не е кредитирал показанията на свидетелите на работодателя, тъй като те заемат ръководни позиции в предприятието и са заинтересувани от изхода на делото. Въззивният съд е възприел изцяло този довод и е потвърдил първоинстанционното решение за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание поради недоказаност на извършването на нарушението. Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса относно преценката на свидетелските показания съответства на нормата на чл.172 от ГПК и не противоречи на цитираната от касатора практика на ВКС. Според тази практика няма пречка съдът да се позовава на показанията на работници или служители на работодателя, показанията на двете групи свидетели трябва да бъдат обсъдени, а показанията на заинтересуван свидетел трябва да се преценяват с оглед всички други данни по делото. В случая други доказателства за извършването на нарушението няма- докладната записка съдържа всъщност показанията на свидетелите на работодателя. Когато са събрани само свидетелски показания, една част от които са дадени от заинтересувани в полза на една от страните лица, съдът няма възможност да извършва преценка на тяхната достоверност, съпоставяйки ги с други данни по делото. При тази хипотеза е изключително в правомощията на съда, който непосредствено възприема показанията, да не кредитира тези, които са дадени от заинтересуваните свидетели, а да се позове на показанията на другата група свидетели. Ето защо по поставения от касатора въпрос не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, поради което касационно обжалване на решението на Ямболския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответницата по жалбата 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 153 от 11.09.2014 г., постановено по в. гр. д. № 263 по описа за 2014 г. на Ямболския окръжен съд, граждански състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на М. А. П., ЕГН [ЕГН], сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: