4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
гр. София, 25.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 1240/2019 г.
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК е образувано по частни касационни жалби с вх. № 3974/27.02.2019 г. и с вх. № 3975/27.02.2019 г. по регистъра на САС /Софийски апелативен съд/ на М. Ш., втората подадена чрез назначения по делото особен представител – адвокат К. Х. П. против определение № 628/18.02.2019 г. по ч. гр. дело № 6313/2018 г. на САС.
Жалбата с вх. № 3974/27.02.2019 г., озаглавена „Изложение към частна жалба“ в частта, с която е предявено искане по чл. 64, ал. 2 ГПК не подлежи на разглеждане от ВКС /Върховен касационен съд/, тъй като компетентен да се произнесе е съдът, пред който е трябвало да се извърши пропуснатото действие, в случая СГС /Софийски градски съд/. Последният е бил сезиран с молба № 165252/17.12.2018 г. /л. 245 от гр. дело № 10396/2018 г. на СГС/ със същото искане. Изложеното налага да се прекрати производството в посочената част и жалбата с вх. № 3974/27.02.2019 г., озаглавена „Изложение към частна жалба“ в частта, с която е предявено искане по чл. 64, ал. 2 ГПК да се изпрати за разглеждане от СГС.
Жалбите, посочени по – горе, включително жалбата вх. № 3974/27.02.2019 г. в частта, с която се обжалва въззивното определение са процесуално допустими, като подадени при наличието на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК,
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на цитираното въззивно определение, поради следните съображения:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, частният жалбоподател формулира следния правен въпрос: „Как следва да се преценява видът и обемът на предоставената правна помощ: само за конкретно действие или като реална и задължителна възможност за участие на служебния представител от самото начало в процеса, като конкретното действие, за което е предоставена помощта е в пряка зависимост от процесуални недостатъци на изначалната писмена молба?“. Същият на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поддържа очевидната неправилност на постановеното определение, поради „неясната позиция на САС относно необходимостта от правна помощ в цялостен обем по настоящото гражданско дело“.
С въззивното определение е потвърдено определение № 19460/20.09.2018 г. по гр. дело № 10396/2018 г. на СГС за прекратяване на производството, образувано по искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, поради неотстраняване в срок на допуснатите в исковата молба нередовности. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че производството е образувано по предявени от М. Ш. срещу Министерството на отбраната на Република България искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Съдът е приел още, че с акт на първоинстанционния съд, връчен на 26.08.2018 г., на ищеца е указано да отстрани допуснатите в исковата молба нередовности, като уточни кои са лицата, извършили срещу него неправомерни действия, какво е било всяко едно от действията и при какви обстоятелства е извършено, какви са претендираните имуществени и неимуществени вреди, като за всяко отделно действие или бездействие се посочи какво по размер обезщетение за вреди се претендира. В рамките на продължения на основание чл. 63 ГПК срок, в съда е постъпила писмена молба от М. Ш., с която нередовностите са отстранени частично, без да са посочени отделните размери на всеки един от исковете за обезщетения. Въззивният съд е счел, че дадените на страната указания са били законосъобразни, а неизпълнението им води до връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, с оглед на което е потвърдил прекратителното определение на Софийски градски съд.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос не осъществява изискванията за общо основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Съдът не е бил сезиран с такова оплакване, поради което същото не е било включено в предмета на спора, не е разглеждано от въззивната инстанция и не е част от решаващите мотиви за потвърждаване на първоинстанционното определение. Оплакванията на жалбоподателят представляват по същество твърдения за неправилност на съдебния акт, които подлежат на преценка единствено в случай, че обжалваното определение бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280 ГПК основания. Така изложените доводи и обстоятелства в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване, поради което ирелевантни остават твърденията на частния жалбоподател за противоречие на обжалваното определение с практика на ВКС. Не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение по тази част от изложението.
Не е налице и поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на съдебното определение. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, постановяване на съдения акт при грубо нарушаване правилата на формалната логика. Очевидната неправилност е порок на съдебния акт, установим без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваният акт не страда от подобни пороци. Жалбоподателят не е обосновал такива нарушения. Неговото изложение и по двете жалби засяга нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, с които не се релевират основания за допускане на касационен контрол. Поради това касационно обжалване на атакуваното въззивно определение не следва да бъде допуснато и на това правно основание.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 628 от 18.02.2019 г. по ч. гр. дело № 6316/2018 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение 7 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1240/2019 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в частта, образувана по жалба с вх. № 3974/27.02.2019 г., озаглавена „Изложение към частна жалба“, подадена от М. Ш. в частта, с която е предявено искане по чл. 64, ал. 2 ГПК.
ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне на искането по чл. 64, ал. 2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване в частта, с която не е допуснато касационно обжалване, а в останалата част може да се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Председател:
Членове: