1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
ГР. С., 29.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 21.02.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1192/11 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. Ч. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр.д. №13762/10 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение са отхвърлени предявените от касаторката срещу Е. и С. Ч. главни искове с пр. осн. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД – за осъждане на ответниците да приведат в състояние за узаконяване и да узаконят обект – ателие/ гарсониера/, задължение за което са поели по сключения с ищцата предварителен договор за продажба на ателието от 14.03.96 г. и евентуалните по чл.80 от ЗЗД – за овластяване на ищцата да извърши тези действия за тяхна сметка.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Поставя като значим за спора и за точното прилагане на закона материалноправния въпрос: прекъсва ли и евентуално – спира ли, заведеният /и отхвърлен с вл. в сила решение/ иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор от 14.03.96 г. за окончателен, погасителната давност за исковете за реално изпълнение на задължения по този договор с пр. осн. чл.79, ал.1 и чл.80 от ЗЗД.
За да отхвърли заведените на 27.09.06 г. искове за реално изпълнение на договорни задължения, въззивният съд е приел, че са погасени по давност, която е петгодишна по чл.110 от ЗЗД и тече от сключването на договора като момент на възникване на вземането – чл.114, ал.2 от ЗЗД. Давността се прекъсва с предявяването на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, но тъй като искът е отхвърлен, не се смята за прекъсната съгл. чл.116, ал.1,б.”б”, пр. последно от ЗЗД. Тези изводи са подкрепени с цитирана съдебна практика, създадена по реда на действащия и на отменения ГПК.
Според касаторката за времето, през което се е водил процесът по чл.19, ал.3 от ЗЗД – от 1996 г. до 2004 г., давност не е текла и сега предявените искове не са погасени по давност. Този довод не съответства на закона и трайната съдебна практика на прилагането му – напр. Р №816/91 г. по гр.д. №609/91 г. на първо г.о. на ВС, в което се сочи: „Съществена материалноправна последица от предявяване на иска е прекъсването на течението на погасителната давност чл. 116, б. „б“ ЗЗД и на придобивната чл. 84 ЗС. С предявяване на иска ищецът запазва своите права чрез прекъсване течението на давностния срок и по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД давността не тече, докато трае съдебният процес. С оттеглянето на иска в по-голяма степен от неговото отхвърляне отпада с обратна сила ефектът на прекъсването и на спирането на давността”.
Или разрешаването на поставения материалноправен въпрос за погасителната давност от ГС е съответно на трайната практика на ВС и съдилищата по тълкуване и прилагане на закона. Затова не е налице основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №13762/10 г. от 1.04.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: