2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№284
гр. София, 09.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №783 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 изр.1 вр. ал. 1 т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение №5223 от 16.12.2013г. по в.т. д № 1170/2013г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на адвокат С., в качеството на процесуален представител на [фирма] за възстановяване на срока за изменение на решение №817/30.09.2013г. по в.т.д. №1170/2013г. на Варненски окръжен съд в частта за разноските.
Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и моли да бъде отменен като неправилен.
Ответникът по жалбата [фирма] моли същата да се остави без уважение като неоснователна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
Варненски окръжен съд е отхвърлил молбата за възстановяване на срока за изменение на решение №817/30.09.2013г. по в.т.д. №1170/2013г. в частта за разноските, като е приел, че не е доказано пропускането на срока да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да отстрани. Според окръжния съд ползваният от адвокат С. отпуск през част от срока, не е лишил страната обективно от възможността да подаде молба по чл.248 от ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
На първо място ползваният от пълномощника на страната годишен отпуск не може да се приеме за особено непредвидено обстоятелство, което не може да се преодолее, доколкото това обстоятелство е настъпило по решение на самия пълномощник, тоест то е предвидено и дори планирано. Наред с това следва да се отбележи, че това обстоятелство не засяга целия период на пропуснатия срок, а само една част от него. Срокът за депозиране на молба за изменение на решението в частта за разноските е започнал да тече, считано от 30.09.2013 г. и е изтекъл на 30.10.2013г. Пълномощникът на молителя адвокат С. е ползвал отпуск през периода от 23.10.2013г. до 01.11.2013г., следователно твърдените особени непредвидени обстоятелства касаят само този 6-дневен период. Те нямат отношение към предхождащите 24 дни от срока. Ако би се възприела тезата на частния жалбоподател, всяка обективна невъзможност да се депозира молба през който и да било кратък период от едномесечния срок по чл.248 от ГПК би довела до прилагането на чл.64 и сл. от ГПК.
Поради това настоящият състав на ВКС споделя извода на въззивния съд , че не са налице особени, непредвидени обстоятелства за пропускане на определения от закона срок, поради което молбата по чл. 64 от ГПК правилно е отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение№5223 от 16.12.2013г. по в.т. д №1170/2013г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.