3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
гр. София, 22.05.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 17 май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1136 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 във вр. с чл.386 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на Комисия за защита на потребителите/К./ срещу определение №3705/10.11.2017 г. по гр.д. №3583/2017 на САС, с което е потвърдено определение от 27.04.2017 г. по гр.д. №4337/16 . за връщане на ИМ на К. по иск по чл.186 ал.3 З. срещу [фирма], поради неотстраняване в срок на нейните недостатъци-чл. 129 ал.3 ГПК, а именно: непосочване, в достатъчна степен на определяемост, на кръга от увредени лица, каквото е изискване в чл.379 ал.1 ГПК .
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд в насока, че кръга на засегнатите лица от посочените търговски практики, чието преустановяване се претендира, е достатъчно конкретизиран:възрастните хора.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] изпраща отговор, в който изразява становище за законосъобразност на обжалвания акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната касационна жалба и прецени данните по делото, и като съобрази, че съгласно чл.386 ал.3 ГПК , касационното обжалване по колективни искове е независимо от приложението на чл.280 ал.1 ГПК приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на обстоятелството, че първоначалната исковата молба по колективния иск на К. срещу БТК ЕАД се явява нередовна, доколкото с нея е предявен колективен иск по чл.186 ал.3 З. и чл.379 ал.3 ГПК за защита възрастни хора-потребители на услуги, предоставяни от ответника. В същата не е определен кръгът на засегнатите от посочените търговски практики лица, чието преустановяване се претендира, е недостатъчно конкретизиран като са посочени общо: възрастните хора. Тази неопределяемост на засегнатите лица представлява нарушение на чл.380 ал.2 ЗПП, според която в ИМ по колективен иск се изисква посочването, кои обстоятелства определят кръга на увредените лица. По този вид искове,съдът преценява освен общите предпоставки за редовност на ИМ , уредени в чл.127 и 128 ГПК, още и специалните такива в глава 33-производство по колективни искове. Ето защо, след като първоинстанционният съд е дал съответните указания за отстраняване нередовността на ИМ и с допълнителната молба на ищеца същите не са отстранени, то правилно същият е върнал ИМ и е прекратил производството по нея на основание чл.129 ал.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно:
Съгласно чл.380 ал.2 З., в ИМ по колективен иск се изисква посочването кои обстоятелства определят кръга на увредените лица.Общата формулировка „възрастни лица“, при липса на общовалидна нормативна дефиниция на тази категория хора, към която да се препраща, в действителност изисква посочването на допълнителни обстоятелства, които определят кръга на увредените лица/ напр. над определени години, пенсионери, немощни и прочие/.След като веднъж по реда на чл.129 ал.2 ГПК подобни указания са дадени на ищцовата страна и същите не са били съответно изпълнени, то правилно са приложени последиците от това,съгласно чл.129 ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна касационна жалба на пълномощника на Комисия за защита на потребителите/К./ срещу определение №3705/10.11.2017 г. по гр.д. №3583/2017 на САС, с което е потвърдено определение от 27.04.2017 г. по гр.д. №4337/16., с което е върната ИМ на К. по иск по чл.186 ал.3 З. срещу [фирма].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.