1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
С., 14.03.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение , в закрито заседание надвадесет и осми януари , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №6039/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение №180 от 03.06.2015г по гр.дело № 426/2014г г. на Окръжен съд – Д. , с което е отхвърлен изцяло иска на касатора по чл. 207 ал.1 т.2 от КТ за ангажиране имуществена отговорност на отчетник за липси на стоково-материални ценности (С.) на стойност 67938,63лв. в склад на дружеството в [населено място], като искат е предявен частично за сумата 24 000 лева , заедно с частично предявен иск за лихвите.
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата , които поначало се събират от съда ,когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна , или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното раглеждане на делото. Сочи се противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г на ОСГТК .
Следващата група въпроси са за доказателствената сила на частен електронен документ, оспорването му и неговите реквизити. Изтъкнато е основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като практика на ВКС по въпроси , свързани с електронното документиране ,не е установена .При липса на саморъчни подписи под документа , при положение че авторството му е безспорно , както и волеизявленията на кореспондиращите страни по електронния документ, изразили съгласие със съдържанието му , следва ли към частния електронен документ да се прилагат същите критерии за преценка на тяхната инстинност , като към документи на хартиен носител, следва ли липсата на подпис под частен електронен документ да се приравнява на липса на документ . Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с изискванията на чл. 184 ГПК и начина на проверка на електронния документ ,който в случая по делото е протокол-опис на стоково-материални ценности (С.) за приемане от лицето –отчетник , изпратен , получен и потвърден от отчетника в кореспонденция чрез имейли . Без ответницата да е оспорила електронния документ , т.е приемането на С. по електронен път, а само поради нейно твърдение ,че като отчетник не е приела С. по обичайния начин – с подписан приемателно- предавателен протокол , въззивният съд не е зачел доказателствената сила на електронния документ,което е неправилно и повдига поставените въпроси
Ответницата по жалбата З. Л. С. е заявил отговор ,в който се позовова на правилността на обжалваното решение Като електронни документи , имейлите по електронна поща са частни неподписани диспозитивни документи и съдът преценява съдържанието им с оглед на всички останали доказателства .Съдът не ги е изключвал от доказателствата. Съдът е преценил съответно и доказателствената стойност на съществуващите в електронен вид данни от счетоводството . Приемане и предаване означава фактическо отброяване на всички стоки в склада ,което не е било направено .Претендира разноски.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК на първо място е формулиран процесуалноправен въпрос в израз на тезата , че въззивният съд е следвало служебно да събере доказателствата , които поначало се събират от съда предвид постановиките в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г по т.д № 1/2013г на ОСГТК К. в изложението не какво доказателство и кое обстоятелство по конкретното дело , е следвало съдът да събере . Условна връзка се съзира с някои от оплакванията в касационната жалба , например, че след като неправилно въззивният съд приел жалбоподателката и ответник по делото да оспорва електронен документ едва при въззивното обжалване , следва да се изпълни задължение за служебна проверка по истинността , включително да се назначи вещо лице, без което била невъзможна преценка за относимостта на документите към предмета на спора , значимостта им за установяване на твърдението на ищеца и фактът : вид и количество, брой и мерни единици заприходени С. , както и тяхното приемане и потвърждаване от МОЛ .
Д. за противоречие на въззивното решение с принципни указания в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г по т.д № 1/2013г на ОСГТК е неоснователен. Производство по оспорване на изтъкваните от защитата „електронни документи” не е откривано и не е имало основания да се открива ,тъй като страната , на която същите се противопоставят, не е оспорвала нито фактите по съставянето им , нито авторството или съдържанието им нито своите изявления при кореспонденцията по електронен път във връзка с документите , а доказателственото им значение за един положителен , правнорелевантен факт, чието съществуване е оспорено в нейните възражения при отговора на исковата молба и който факт ищецът е целял да докаже с тези именно документи. В тази връзка, въпросните електронни документи са преценени съответно и е обсъдена тезата на ищеца за свидетелстващия им характер , без в рамките на въззивното производство да е възниквала нужда от специални знания. Приетата на първа инстанция счетоводно- икономическа експертиза е дала на съда констатациите , които имат отношение към изводите му.
По въпросите с поддържана обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК касационно обжалване не следва да се допуска , по следните съображения :
Как се констатират липсите по чл. 207 ал.1 т.2 от КТ и кои са предпоставките за отговорността на лицето отчетник при твърдение за липси на стокова наличност (С.) , значението на заприходяването, предаването и получаването на имуществото за съхранение от отчетника в това му качество , съответно каква е доказателствената тежест на съставени аналитични документи и приложенията към тях за тези факти , са решаващо произнесения от въззивния съд кръг въпроси , на които е даден ясен и последователен отговор в практиката на ВКС . За да бъде квалифицирана като липса на С. по основанието на иска вредата следва да се обоснове с констатация за наличност и поверяване (предаване) на С. към момент , в който конкретния отчетник поема отчетническа отговорност към ощетеното предприятие за съхраняване и опазване на имущество и стоково-материални ценности, поверени му от работодателя. Това е условието, при което ще намери приложение оборимата презумпция за причиняването на липсата от отчетника, а от тук и за неговата вина.( р. № 449/3.07.2006г по гр.д. № 2732/2004г. ВКС, IV г.о., р. № 1105/23.10.2008г.по гр.д. № 2055/2006г. на ВКС, IV г.о., р.№ 1659/27.10.2005г. по гр.д. № 1195/2003г. на ВКС, III г.о. ,както и реш. № 380/2010 по гр.д № 758/2009г ІІІ г.о на ВКС ,по реда на чл. 290 ГПК ).Отчета/ инвентаризирането/ на движимото имущество е преди всичко контрол за физическата му наличност , осъществяван в предприятието и не е предпоставка, без чието осъществяване липсата не може да бъде установена. Неизвършването на инвентаризация поначало не е пречка за установяване на липси и съответно ангажиране на отговорността на материалноотговорно лице, но трябва С. да са предадени и приети от този , който ще ги съхранява като отчетник. Документирането на това обстоятелство , обикновено чрез предавателно-приемателен протокол или други документи със свидетелстващ характер установява за целите на процеса и съществуването на стоковите материални ценности към момента, в които същите се предават , съответно получават. В тежест на работодателя е да докаже получаването на ценностите от работника или служителя , а последният – разходването им по предназначение. В този смисъл са решение № 260 от 30.10.2013 г. по гр.д. № 1286/2012 г. ІV г.о. ВКС решение №690 от 03.01.2011 г. по гр. дело №681/2009 г. на ВКС, IV г.о. , решение №317 от 15.11.2011 г. по гр. дело №1803/2010 г. на ВКС, III г.о. ; решение № 123 от 30.05.2011 г. по гр.д. № 890/2010 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 380 от 02.06.2010 г. по гр.д. № 758/2009 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 232 от 20.03.2009 г. по гр.д. № 2716/2008 г. ІV г.о. ВКС.
В случая по настоящето дело , при възлагането на отчетническата отговорност с назначаването на ищцата на длъжността „началник –склад” с трудов договор , изпълнявана от нея след датата 01.06.2011г, работодателят е получил склада в [населено място] с наличностите в него от предишния работодател на ищцата по аналитични документи,без да бъде проверявана и описвана фактическата наличност.Вторичното счетоводно отразяване на активи в ищцовото предприятие се е изразявало в прехвърляне на данни в счетоводна програма, извършено поради преминаване на имущество от едно юридическо лице към друго. По решение на принципала , складът в [населено място] и стоковите наличности в него са прехвърлени от дружество с наименование [фирма] към друго юридическо лице – [фирма] и са заприходени при второто дружество по този начин. Последното е предявило иск срещу ищцата за липси, констатирани от инвентаризационна комисия към дата 01.09.2011г, на база въведените данни за наличност в счетоводството към 01.06.2011г.,които за този ищец са първоначални ,тъй като имуществото му е прехвърлено.
Независимо дали данните за активите на предприятиего са на електронен носител или не, липсата на изрично възражение от страна на отчетника за подобна практика при осчетоводяването им , не означава предаване и приемане на С. от нейна страна , конкретно в отношенията с ищеца [фирма] . Този е решаващият извод на въззивния съд , направен въз основа на документите на електронен носител и разменената по електронен път кореспонденция включително . Съобразено е , а и касаторът не оспорва значението на заявената с иска трудово- правна връзка между страните като произтичаща от трудов договор за първоначално назначение (по чл. 67 ал.1 т.1 КТ), сключен на 27.04.2011г. с ответницата за длъжността „началник –склад”, с уговорено встъпване в длъжност на 01.05.2011г при три месеца изпитателен срок , като до датата 01.06.2011г ищцата безспорно е била командирована като „касиер” при предишния си работодател ,т.е реално не е била „началник склад” на склада в [населено място]. Именно това назначение на отчетническа длъжност по трудовия договор дава на ищеца основание да търси отговорност за липси от ответницата през периода юни- септември на 2011г , но по отношение на имущество,което й е предал. Тази предпоставка ищецът , сега касатор , счита за осъществена чрез факти и връзки между факти , различни по естество и последици от тези, които могат да я обективират фактически .
Особеност, която не изключва необходимост от установяване на предпоставката е, че същото лице е било отчетник до м.май на 2011г , заемало аналогична длъжност в същия склад при дружеството [фирма] преди прехвърлянето на имуществото. В конкретния случай ,след назначаването на ищцата на работа и видно от разменената кореспонденция чрез имейли , от нея като отчетник е поискано да материализира на хартиен носител , съответно да подпише едностранно изпратения по електронна поща проект за документ – опис на наличностите в склада към датата 01.06.2011г., прехвърлени автоматично като имущество от едно дружество на друго ,по счетоводна програма . Въпреки че в отговор на писмото , с имейл от 02.06.2011г материално отговорното лице З. С. заявява , че потвърждава наличностите пред новото дружество , тя безспорно не е направила това , което е поискано от нея .
По тази причина липсва свидетелстващ документ за наличностите в склада към тази дата – не само по форма,а и по съдържание. Липсва именно доказателството , че работодателят е предал на ответницата свое имущество за да го пази , съхранява и разходва по предназначение, че стоковите наличности в склада са предадени на отчетника и приети от него – за целия период от встъпването на ответницата в длъжност , до освобождаването й от работа на 20.10.2011г.Това доказателство липсва не защото страните са съгласували по електронен път съставянето му , а защото за едната страна – отчетника, не е имало основание и предпоставка да участва в сътавянето му .
Както и установената практика на ВКС по основанието за отговорността изтъква като необходимост и в този случай , въз основа на писмените доказателства по делото и констатациите по приетата счетоводно- икономическа експертиза въззивният съд е изследвал съществуващите първични документи за движението на стоките в склада , с оглед установената за исковия период липса на С. . Без ответницата да е приемала складовата наличност в отношенията си с ищеца , за исковия период от 01.06.- 30.06.2011г в склада са били съставени 663 бр.стокови разписки и 622 бр. експедиционни бележки за продадени стоки , като само при 60 бр. от тези документи са подписани от ответницата , съответно могат да удостоверяват предаване, или приемане на стока от нея като МОЛ. Подобно е съотношението и за останалия исков периодУстановената по делото организация в предприятието , при която ответницата е била подчинена на търговския представител , който също е имал контролна и отчетническа отговорност за стоките в склада в [населено място] , управлявал е този склад , предавал е стоки от склада на клиенти и не само по длъжностна характеристика но и на практика е бил МОЛ, също е отчетено решаващо от въззивния съд .
При тези решаващо преценени от въззивния съд факти Върховен касационен съд ІІІ г.о намира , че не електронният характер на документа обуславя решаващ извод по въпроса , че предаване на С. от ищеца на ответницата в нейното длъжностно качество и функция на МОЛ липсва . Този въпрос е фактически , разрешен е с оглед конкретните доказателства при конкретните обстоятелства , а не като правен въпрос, обусловен от оспорването или неоспорването на електронен документ . Н. се повдига въпрос за обективиране и оценка на волеизявления ,при необходимост от съставяне на свидетелстващи документи – като доказателство за факти. След като данните, с които ищецът е провеждал доказване са преценени съответно с приложимото изискване на чл. 182 ГПК , неотносимо се повдигат въпроси по прилагането на чл.184ГПК. Н. се повдига и въпрос за установяване авторството на въпросния опис като „електронен документ”, при положение че не се твърди той да е съставен от отчетника З. С. . Въпросите изтъквани по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се основават на тезата, че ответницата не е оспорила като факт по делото наличностите, щом не е оспорила счетоводното им отразяване , изпратено й по имейл за одобрение. Тя не е възразила относно въвеждане на данните в този им вид , затова съдът да приеме ,че е осъществено предаване и приемане на С. . Горната теза е отхвърлена от въззивния съд, като са приложени общите доказателствени и логически правила във връзка с фактите .Следва да се добави ,че разменената кореспонденция по повод съставянето на друг документ – въз основа на данните от електронния опис , не е доказателство че този , другият документ , е материализиран , или че следва да се счита за съставен в отношенията между страните . Обосновка за наличие на основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се извежда от обратната теза , която не намира опора в никое доказателствено правило и е нелогична. С. документ „на хартия” не е съставен не защото е съставен друг електронен , който го замества , а защото фактът, който трябва да се засвидетелства, не се е състоял в действителност. Тълкуване за изясняване точното съдържание на чл. 184 ГПК като израз на поддържаните от касатора доводи ,Върховен касационен съд ІІІ г.о не възприема .
Следва да се присъдят поисканите разноски за адвокатска защита , както се установени и отразени в списък .
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №180 от 03.06.2015г по гр.дело № 426/2014г г. на Окръжен съд – Д.
Осъжда [фирма] [населено място] да заплати на З. Л. С. от [населено място] сумата 900 лева разноски по делото за настоящата инстанция .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .