О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
София 07.05.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 24.04.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 299/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІ изр. 1 от ГПК.
С оплакване за незаконосъобразност Б. И. Б. със съдебен адрес: гр. Р., ул. “. № 6, ап. 10, е подал частна жалба против въззивно определение от 23.02.2009 год. по гр. д. № 639/2008 год. на Софийския апелативен съд, с което се оставя без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ за обжалване на определение от 12.01.2009 год. постановено по същото дело.
Ответникът по частната жалба – И. агенция “В” гр. С., не е заявил становище по реда на чл. 276 ал. І от ГПК.
ВКС ІІ т. о. намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
По делото е установено следното:
С определение от 12.01.2009 год. по гр. д. № 639/2008 год. Софийският апелативен съд е отменил определение № 286/28.11.2000 год. постановено по гр. д. № 1335/2000 год. на Разградския окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на Б. И. Б., ЕТ с фирма ”БИБ” против И. агенция “В” гр. С. за сумата 61 710,00 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в гарнизонен военен клуб в гр. Р., чрез учредяване на право на задържане върху имот – гарнизонен военен клуб в гр. Р..
В срока за обжалване на определението от 12.01.2009 год. по гр. д. № 639/2008 год. на САС, Б. И. Б. е подал молба (съобщението му е връчено на 10.02.09 год., а молбата е подадена на 16.02.09 год., видно от пощ. клеймо върху плика) за предоставяне на правна помощ с оглед реализиране възможността да обжалва това определение.
С обжалваното определение Апелативният съд гр. С. е оставил без уважение молбата за предоставяне на правна помощ, като е приел, че в случая не са налице основанията изискуеми съобразно чл. 22 ал. І от Закона за правна помощ.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно чл. 22, ал. І от Закона за правна помощ, правна помощ по чл. 21, т. 1 и 2 (правна помощ за консултация с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело, и подготовка на документи за завеждане на дело) се предоставя на лицата, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи по реда на правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, и на лица, настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги, а съгласно ал. ІІІ обстоятелствата се удостоверяват със заповедта на директора на дирекция „Социално подпомагане“. В случай че лицето не е упражнило правото си за получаване на месечна социална помощ по реда на правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, то представя пред НБПП удостоверение, издадено от директора на дирекция „Социално подпомагане“, че отговаря на условията за получаване на месечни социални помощи.
Съгласно чл. 10 ал. І т. 2 от П. за прилагане на Закона за социално осигуряване (изм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г.), месечната помощ се отпуска, ако лицата не са регистрирани като еднолични търговци и не са собственици на капитала на търговско дружество.
В процесния случай жалбоподателят е регистриран като едноличен търговец и не е заличен като такъв, видно от признанието което е направено от него в настоящата частна жалба. От представената към частната жалба социална оценка от 20.02.2009 год. на дирекция “С” гр. Р. е видно, че частният жалбоподател не получава социална помощ, но той съгласно чл. 10 ал. І т. 2 от П. за прилагане на Закона за социално осигуряване, не би могъл да получава такава защото е регистриран като търговец.
С молбата си вх. № 1324/18.02.2009 год. Б. И. Б. е поискал от САС и предоставяне на адвокатска помощ, като е поддържал твърдения че няма средства и че не може да обоснове юридически жалбата си въз основа на писмените и свидетелски доказателства по делото. Съгласно чл. 23 ал. ІV от Закона за правна помощ, по граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите когато въз основа на представени доказателства на съответни компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
От представените по делото доказателства, не може да се приеме, че жалбоподателят отговаря на изискванията на закона даващи му право на безплатна правна помощ и процесуално представителство, поради което настоящият състав счита, че като е приел молбата за неоснователна САС е постановил правилен съдебен акт който следва да се потвърди.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА въззивното определение от 23.02.2009 год. постановено по гр. д. № 639/2008 год. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :