2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
С. 20.04.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 10 април две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 203/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Д. И. от [населено място], срещу определението на Пловдивския окръжен съд, № 317 от 25.01.2012г. по в.гр.д. № 1961/2011г., с което е оставена без уважение молбата на Н. Д. И. за изменение на решение № 1633 от 24.11.2011г., постановено по същото дело, в частта за разноските, и е оставена без разглеждане като недопустима молбата му за отсрочване на изпълнението на същото решение.
Ответникът [община] в представения по делото писмен отговор моли определението да се потвърди.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което в частта за разноските подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2, във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК, а в другата част прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
За да се произнесе по основателността на частната жалба ВКС съобрази следното:
В. съд е присъдил на ответника 260 лв. разноски по делото на основание чл. 78, ал. 8 във вр. ал. 3 ГПК за защитата по искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриминация, във вр. чл. 8, ал. 3 от същия закон за присъждане на обезщетение в размер на 6 000 лв., които са отхвърлени изцяло. Разноските са определени въз основа на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Частният жалбоподател моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като счита, че такъв е размерът от 100 лв., присъдени разноски по друго дело на същия ответник.
Частната жалба е неоснователна.
В. съд е присъдил разноски по делото само за паричния иск, не и за неоценяемите искове, и то в размер под минималния, определен в посочената по-горе Наредба № 1/2004г., приложима и при определяне на възнаграждението за защита от юрисконсулт. Минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в Наредбата съобразно предмета на делото, поради което доводите на частния жалбоподател, основани на представения изп. лист по друго дело с юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., са неоснователни. По отношение на паричния иск приложима е разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата.
Правилно е определението и в частта, с която въззивният съд е приел за процесуално недопустимо искането за отсрочване на изпълнението на въззивното решение, направено след постановяването му.
Разпоредбата на чл. 241, ал. 1 ГПК дава възможност на съда да отсрочи или разсрочи изпълнението на решението с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства, но такава възможност не е предвидена след постановяване на решението. В случая молбата за отсрочване на изпълнението на решението в частта относно присъдените разноски по делото е подадена след постановяване на решението.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Пловдивския окръжен съд, № 317 от 25.01.2012г. по в.гр.д. № 1961/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: