О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
С. 06.03.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1257 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа касационната жалба на О. С. М. от [населено място],подадена чрез процесуалния представител адвокат Р. против въззивно решение № 147 от 12.07.2012г. по в.гр.д.№ 366/2012г. на Шуменски окръжен съд,с което е отменено решение № 356 от 27.04.12г.,допълнено с определение от 11.05.2012г. по гр.д.№ 549/12г. на Ш. и вместо това е постановено друго,с което е изменен размера на дължимата на основание чл.144 от СК издръжка от О. С. М. в полза на пълнолетната му дъщеря В. О. М.,като тя е увеличена от 80лв.на 250лв.месечно,считано от 17.02.12г., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска с падеж първо число на месеца,за който се дължи издръжката до настъпване на законови основания за нейното изменение или прекратяване и са присъдени разноски.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – противоречие с т.4 от Постановление № 5 от 16.11.70г.на Пленума на ВС по поставения въпрос – дали при преценката на възможността на родителя да дава издръжка следва да се съобрази и обстоятелството,че е получил от продажба на недвижим имот голяма сума/като се има пред вид,че в случая майката на ищцата е получила сумата от 95 000лв./
Като основание за допустимост касаторът се позовава и на нормата на чл.280 ал1 т.2 и т.3 от ГПК по въпроса – чия е доказателствената тежест за установяване на поставеното в закона условие за дължимостта й/че плащането й не съставлява особено затруднение за родителя/, допустима ли е промяна във вече направеното от районния съд разпределение на доказателствената тежест и може ли въззивната инстанция да приема доказателства извън хипотезите,посочени в чл.266 от ГПК. Изложени са и доводи по чл.281 ал.1 от ГПК за неправилност на постановения акт като постановен в нарушение на закона и за необоснованост,пред вид прекомерния размер на определената издръжка. Счита,че съдът не е съобразил следните обстоятелства : 1.ищцата е пълнолетна,поради което никой от родителите не полага грижи за нея, 2.майката няма алиментни задължения към трети лица,за разлика от бащата,който има друго малолетно дете,на което безусловно дължи издръжка и 3.полученият от майката доход от 95 000лв./платен от бащата, като стойност на семейното жилище/.Изразява становището си,че поради несъобразяване на така изброените обстоятелства съдът е достигнал до неправилен извод,че за издръжката на пълнолетното дете са необходими 350 лв.,от които майката следва да поеме 100лв.,а бащата 250лв. Позовава се на решения на ВКС, който са без задължителен характер и на решение на Шуменски районен съд, което не може да бъде съобразено поради липса на отбелязване,че е влязло в сила /съгласно приетото в т.3 от ТР №1 от 19.02.10г.по т.д.№1/09г. на ОСГТК на ВКС/.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да приеме предявения иск за основателен до размер на 250лв., въззивният съд е счел, че са налице двете законови изисквания по чл.144 от СК – първото ищцата да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си /тя не работи,няма доходи и не притежава собствено имущество / и второто – пред вид обстоятелството,че претенди-раната издръжка на пълнолетно лице не е безусловна,ответникът не е в невъзможност да я заплаща,защото съдът е приел,че получава заплата в размер на 1 548лв.и допълнително е получил сума в размер на 26 455.46лв. /по изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист от 2.10.09г./. Съдът е преценил,че обстоятелството,че ответникът има и друго дете/син на 10 години/ – не е пречка да заплаща определената сума от 250лв.за пълнолетната си дъщеря,която учи във В. университет, първи курс, редовна форма на обучение.
Поставените от касатора въпроси,доколкото са свързани с решаващите изводи на съда, съставляват годно общо основание за допустимост. По тях не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице нито едно от посочените специални основания за допустимост.Следва да се посочи,че изложените доводи за неправилност, касаещи начина на възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждането на ангажираните по делото доказателства, не могат да бъдат обсъждани от касационната инстанция в настоящата фаза.
Не е налице противоречие на въззивния акт с ППВС № 5/70 г. Съдът е съобразил посочено в Постановлението принципно положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице/В случая първият въпрос е поставен във връзка с твърдението,че майката е получила определена сума,а не задълженото лице,срещу което е предявен иска.В този смисъл обстоятелството,че майката е получила допълнителни суми е от значение за нейното участие в издръжката на детето,но е ирелевантно за размера на дължимата от бащата издръжка./
По втория поставен въпрос,настоящият състав намира следното: Разпределението на доказателствената тежест е каквото е посочено от районния съд – ищцата доказва,че учи редовно във висше учебно заведение,че ответника е нейн родител,нуждата от издръжка и възмож-ността на ответника да я дава без особени затруднения,а ответникът доказва,че ищцата реализира доход,от който да се издържа и че даването на издръжка би съставлявало особено затруднение за него.Не е допустима промяна на разпределението на доказателствената тежест/и такава по делото не е извършвана/.Практиката е единна и установена,че в закона изчерпателно са изброени хипотезите,при които е допустимо въззивната инстанция да приема нови доказателства.В случая нови /по смисъла на закона/ доказателства във въззивната инстанция не са приемани. Не е ново доказателство публичната статистическа справка за средното трудово възнаграждение на наетите в сектор”Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива”,първо защото то е всеизвестен факт и второ,защото съответства на направения от районния съд правен извод,че ответникът получава „над средната за страната работна заплата”за полагания от него труд в Е.-ЕАД Мрежови Експлоатационен Район [населено място].В случая определящият въпрос за изхода на делото е – дали плащането на исканата издръжка би създало особени затруднения за ответника,с оглед установените по делото факти и обстоятелства,касаещи неговите възможности. На същия въззивният съд е отговорил съобразно установената с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения практика,съгласно която – задължението за издръжката на пълнолетни деца от родителите им,когато продължават образованието си за разлика от задължението по отношение на лица,които не са навършили пълнолетие/ не е безусловно. В този случай – за уважаване на иска не е достатъчно да се установи,че е налице нужда от страна на претендиращия издръжка.Следва още да се установи,че ответникът – без особени затруднения /притежавайки свободни средства над тези, необходими му за собствената му и на новото му семейство издръжка/ е във възможност да предоставя издръжка и на пълнолетното си дете. Преценката се прави на базата на конкретно установените по делото факти за неговото материално състояние /вж.в този смисъл например решение № 199 от 17.05.2011г. по гр.д.№ 944/10г. на ВКС ІІІг.о., № 305 от 7.06.11г.по гр.д.№ 1269/10г.на ІVг.о., № 469 от 26.10.11г.по гр.д.№ 2/11г.на ІV г.о./. В случая въззивният съд,с оглед на установените по делото факти е приел, че ответникът може – без особени затруднения- да предоставя издръжка и на пълнолетното си дете/ правилността, на който извод настоящата инстанция не проверява/.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 147 от 12.07.2012г. по в.гр.д.№ 366/2012г. на Шуменски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: