3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
Гр.София, 10.04.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3232 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П п „Н д за с на О”, [населено място] срещу решение № 517/14.03.2013г., постановено по гр.д.№ 1942/12г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 28.02.2012г. по гр.д.№ 2947/10г. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска на касатора против П п „А”, [населено място] за заплащане на сумата от 100750 лв. на основание чл.55, ал.1 ЗЗД и сумата от 6836 лв. на основание чл.86 ЗЗД, като платени по нищожни договор – споразумение от 12.03.2008г. и анекс от 23.12.2008г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните по делото е сключен договор от 12.03.08г. и анекс от 23.12.08г. за коалиционно сътрудничество и съвместно участие в парламентарните избори за 41-во народно събрание. По силата на тези два акта сума от държавната субсидия, отпусната на ПП „Н д за с на О”, била преведена на ПП „А”. Претенцията е предявена за връщане на дадено по нищожен договор, като решаващият състав е приел, че липсват основания за прогласяване на нищожността. Изложени са съображения, че договорът и анекса са подписани от лицето И. К., който е бил едноличен представител на ищеца по иска в периода на договаряне и при упълномощаването му от Централния съвет на политическата партия. Коалиционното сътрудничество е присъща дейност на политическите партии и разходването на средствата съответства на разпоредбата на чл.29 ЗПП в редакцията й към сключване на договорите, както и не е установен разрешителен режим за коалиране, според поддържаната от ищеца теза.
Касаторът поставя въпросите: „Ако един договор е сключен в съответствие със законодателната уредба, действаща към момента на сключването му, може ли да бъде правомерно изпълнен, ако междувременно законодателната уредба бъде изменена и нейното изменение забранява такова изпълнение?” и „Налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, когато въззивният съд е постанови своето решение, без да е обсъдил доводите на въззивника?”. Позовава се на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В случая, процесуалният въпрос е обвързан с оплакванията в жалбата за неправилност на въззивното решение, изразяваща се в необсъждане на доводите на страните. Касаторът не сочи кои точно правни съображения не са коментирани от въззивния съд в решението, доколкото в мотивите е взето становище по всички въведени основания за нищожност на договора. Въпросът за съответствието на договора със законовата регламентация и изпълнението на договора, е поставен теоретично и отговорът му произтича от законовите разпоредби относно действието на нормативните актове във времето.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 517/14.03.2013г., постановено по гр.д.№ 1942/12г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.