6
РЕШЕНИЕ
№ 285/13 г. – 26.05.2014 г.
В името на народа
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Даниела Цветкова
като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр.дело № 1694 по описа за 2013 год и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Т.-управител на Етажната собственост с адрес [населено място], [улица] на [улица] чрез процесуалния представител адв.Г. Т. срещу решение от 26.10.2012 г по гр.дело № 1470/2012 г на Бургаски окръжен съд, 3 въззивен състав, с което е потвърдено решение от 23.5.2012 г на Бургаски районен съд, 10 граждански състав по гр.дело № 2926/2011 г, с което са отменени решенията, приети по т.1,2,3 и 4 от дневния ред на общото събрание от 15.2.2011 г на собствениците в етажна собственост в [населено място], [улица], а именно : 1/ да се извърши неотложен ремонт на фасадата, покрива и подпокривното пространство на сградата ; 2/ [фирма] да започне веднага ремонта на фасадата, покрива и подпокривното пространство на сградата ; 3/ ремонтът да се извърши със средства на [фирма], след което стойността му да се поеме от собствениците, да се преместят климатичните тела от фасадата и да се постави външно осветление на сградата 4/ да се извърши ремонт и обновяване на общите части-ел.инсталация, ВиК инсталация, стълбище, както и пожароизвестяване на всеки обект.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.Подържа се, че въззивния съд е игнорирал събраните по делото доказателства-приетата съдебно-техническа експертиза и показанията на разпитания по делото свидетел И. М., поради което е постановил неправилно и необосновано решение.
Ответниците Д. Я. К. и И. Д. К. оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния им представител адв.Д. К..Молят решението на въззивния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд на РБ, Първо гражданско отделение след като обсъди становищата на страните във връзка с наведените касационни основания, приема следното :
Касационната жалба е допустима : подадена е от легитимирано лице в срока, в срока по чл.283 от ГПК и срещу въззивно решение, подлежащо на обжалване, което е допуснато до касационно обжалване.
С определение № 440 от 5.8.2013 г, постановено по гр.дело № 1694/2013 г Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по следните въпроси : в кои случаи е възможно да се излезе извън нормата на чл.17 ал.2 от ЗУЕС и да се приеме решение за извършване на необходимите разноски за подържане на етажната собственост-чл.11 ал.2 от ЗУЕС и при какъв кворум от етажните собственици ; какво е разграничението между необходимите и полезни разноски ; следва ли да се приложат разпоредбите на чл.42 и сл. от ЗС в случаите когато етажната собственост се състои от три обекта, които се притежават реално от правни субекти в документите, на които е отбелязано, че са собственици на 100 % ид.части от общите части на сградата ; как следва да се изчислят идеалните части от общите части на сградата, при обекти за част, от които в документите за собственост са посочени идеални части в числа, а за другите е записано „ съответните идеални части от общите части на сградата” и при изчисление се получават над 100 % идеални части от общите части.
Предявеният е иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС.
Д. Я. К. и И. Д. К. от [населено място] подържат, че са собственици на апартамент и мазе в етажната собственост в сградата на [улица], както и на 37, 772 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.На 15.2.2011 г е проведено Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост, на което е присъствал ищеца Д. К..На така проведеното общо събрание са взети следните решения : 1/ да се извърши неотложен ремонт на фасадата, покрива и подпокривното пространство на сградата ; 2/ [фирма] да започне веднага ремонт на фасадата, покрива и подпокривното пространство ; 3/ ремонтът да се извърши със средства на [фирма], след което стойността му да се поеме от собствениците ; да се преместят климатичните тела от фасадата и да се направи външно осветление 4/ да се извърши ремонт и обновяване на общите части-ел.инсталация, ВиК инсталация, стълбище, както и да се постави пожароизвестяване на всеки обект. Подържа се, че тези решения са незаконосъобразни, тъй като не са взети с необходимия кворум, Общото събрание не е надлежно свикано, всички действия на избраните на събранието протоколист и председател са незаконосъобразни .
С първоинстанционното съдебно решение са отменени цитираните решения на Общото събрание на етажната собственост.С въззивното решение е потвърдено решението на Бургаски районен съд.От правна страна е прието, че сградата в етажна собственост на [улица] [населено място] е триетажна и се състои от пет обособени самостоятелни обекта- два магазина, разположени на първия етаж, всеки от тях принадлежащ на различни собственици, един апартамент на втория етаж-собственост на ищците Карабелови и два апартамента на третия етаж-собственост на търговско дружество.Съдът е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че сградата има два входа-един от тях с излаз на [улица], а друга на [улица]като всеки от тях има различни собственици и отделна обособена етажна собственост.В този смисъл и основавайки се на закона, съдът /чл.8 ал.2 от ЗУЕС/ за допустима възможността във всеки вход да има обособена етажна собственост.Взетите на общото събрание решения касаят единствено етажната собственост на [улица], предвид на което съдът е приел за неоснователно твърдението на ищците, че кворумът за провеждане на общото събрание следва до се определи въз основа на 200 % ид.части от двата входа и че същите следва да бъдат третирани съобразно изискванията на специалния закон като една етажна собственост.Приел е въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, че идеалните части в документите за собственост на отделните етажни собственици не са прецизно отразени и това е така поради обстоятелството, че идеалните части от общите части на сградата са отразени само за три от обектите-апартамента на втория етаж-собственост на ищците и двата апартамента на втория етаж-собственост на търговското дружество.Сборът от техните идеални части по документи за собственост е 100 %.Приел е, че в случая не се касае за нововъзникнала етажна собственост, поради което свикването на общото събрание е ненадлежно в резултат на което са опорочени и взетите на него решения- основание за уважаване на предявените искове.
Установява се от данните по делото, че с писмо на директора на ТД „П.” и специалиста Строителен контрол във връзка с постъпил сигнал на граждани за неподържана фасада /олющена мазилка, повредени корнизи и архитектурни елементи/ на сграда-недвижима културна ценност на [улица], на основание чл.72 ал.1 от Закона за културното наследство, собствениците на сградата са уведомени, че следва да предприемат незабавни действия по обезопасяването й. като при неизпълнение на това задължения собствениците са предупредени, че ще бъде започнато производство по чл.73 ал.1 от Закона за културното наследство.
По поставените въпроси.
Съгласно § 1, т. 7 от ДР на ЗУЕС: „Необходим ремонт“ е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея, а „неотложен ремонт“ е дейност за предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи сгради“ ( § 1, т. 8 от ДР на ЗУЕС).
„Полезни разходи” са тези, с които се увеличава стойността на сградата при преустройства и ремонт на общите части, не са нормативно предвидени и са извън разходите за необходим и неотложен ремонт и за обновяване.-пар.12.
Съгласно разпоредбата на чл.17 ал.2 Общото събрание на собствениците приема решения : 1. единодушно-за предприемане на действия за надстрояване и пристрояване, както и за учредяване право на ползване или право на строеж ; 2 с мнозинство не по-малко от 67 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост-за обновяване и за извършване на основен ремонт.Извън тези два случая, решенията на Общото събрание се приемат с мнозинство, повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост-чл.17 ал.3 от ЗУЕС.
Настоящият състав на ВКС, Първо гражданско отделение приема, че съгласно чл.17 ал.3 от ЗУЕС, Общото събрание на Етажната собственост може да приема решения, касаещи предприемане на необходими и неотложни ремонти с мнозинство повече от 50 на сто от представените идеални части.Този извод следва от нормата на чл.11 ал. 2 от ЗУЕС, съгласно която Общото събрание не може да откаже приемане на решение за извършване на разходи, които са необходими за поддържането или за възстановяването на общите части на сградата.Вземането на решения за осигуряване на безопасността и обезпечаване на нормалната й експлоатация на сградата, по укрепването и възстановяването и по привеждането й в съответствие с изискванията за техническа пригодност е задължително.За да могат да бъдат взети решения за извършване на необходими и неотложни ремонти, въпреки несъгласието на някои от етажните собственици, законодателят е предвидил възможността тези решения да бъдат вземани с обикновено мнозинство./50 на сто/.
Разпоредбите на чл.17 ал.3 т.3 и чл.17 ал.4 от ЗУЕС регламентират изискуемото се мнозинство при вземане на решения за извършване на обновяване и основен ремонт.Тези норми не се отнасят за хипотезите, касаещи извършването на необходим и неотложен ремонт, при които с оглед необходимостта за вземане на спешни мерки изискуемото се мнозинство е обикновено.
При непроведено производство по чл. 42 и сл. от ЗС с оглед нуждите на Закона за управление на етажната собственост, Общото събрание може да определи какви са идеалните части припадащите към отделните обекти в етажна собственост, за които в документите за собственост не са посочени такива.
По основателността на касационната жалба.
Между страните по делото липсва спор относно обстоятелството, че към 15.2.2001 г Етажната собственост на [улица]не е имала избран управител или управителен съвет.Съгласно разпоредбата на чл.12 от Закона за управление на етажната собственост, в редакцията й към правно релевантния момент- ДВ бр.8 от 25.1.2011 г Общото събрание се свиква най-малко един път годишно от управителния съвет /управителя/, контролния съвет /контрольора/ или по писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата, като в последния случай искането следва да бъде писмено и отправено до управителния съвет/ управителя/.Последният свиква Общото събрание в рамките на десет дневен срок.Когато в този срок управителят не свика събранието, нормата на чл.12 ал.4 в редакцията й действала към момента на провеждане на процесното общо събрание и преди изменението й, извършено с ДВ бр.57/2011 г предвижда, че искането за свикване следва да бъде отправено до кмета на общината /района/.Последният има правомощието да свика общото събрание в 14 дневен срок по реда на Закона за управление на етажната собственост.След изменението на чл.12 ал.4 от ЗУЕС /ДВ бр.57/11 г, когато управителят не свика общото събрание, то може да бъде свикано по искане на собствениците, притежаващи 20 на сто от идеалните части.
В разглеждания случай Общото събрание е свикано по инициатива на един от собствениците, притежаващ 20 на сто от идеалните части.Свикването е извършено към момент, в който законът не е предвиждал такава възможност и единствено компетентен да стори това е бил кмета на общината/района.Ненадлежното свикване на общото събрание, извършено в противоречие с чл.12 ал.4 ред.към правно релевантния момент, опорочава взетите на него решения и само на това основание същите подлежат на отмяна.Изводите на въззивния съд в тази насока са законосъобразни.
Съобразявайки нормите на материалния закон, въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Липсват доказателства за сторени от ответниците по касация разноски за тази инстанция, поради което такива не могат да бъдат присъдени, въпреки заявеното с отговора по жалбата искане в този смисъл.
По горните съображения, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.10.2012 г по гр.дело № 1470/2012 г на Бургаски окръжен съд, 3 въззивен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.