О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.285
София, 11.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2393/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. Съборна” № 9, ет.2, срещу решение № 106 от 27.03.2015 г. по в.т.д. № 254/2014 г. на Апелативен съд – П., с което е обезсилено решение № 153 от 05.12.2013 г. по т.д. № 191/2012 г. на Окръжен съд – Пазарджик и делото е върнато за произнасяне по предявения от [фирма], [населено място]/в несъстоятелност/ иск по чл.694, ал.1 ТЗ за признаване за установено несъществуване на вземанията на [фирма] в размер на 548 080.02 лв., приети в производството по несъстоятелност и включени в одобрения от съда списък на приетите вземания.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение, на основанията по чл.281, т.3, предл.първо и трето ГПК. Твърди се, че всъщност не е налице произнасяне по непредявен иск, съответно непроизнасяне по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ, а несъответствие между формираната в мотивите воля на първоинстанционния съд и отразеното в диспозитива. Според касатора, въззивният съд не е обсъдил доказателствата във връзка със срока за предявяване на вземанията на [фирма], като според него е доказано неподаването на молбата в срока по чл.688 ТЗ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – решение по т.д. № 516/2009 г. , II т.о., според което определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд и, че за да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, формиращи основанието на исковата претенция и от заявеното искане за защита.
Ответникът по касация [фирма]/н/ оспорва искането за допускане на касационно обжалване поради липса на формулиран правен въпрос, а посочената от жалбоподателя практика на ВКС относно правната квалификация счита за неотносима, предвид мотивите на въззивния съд за обезсилване на първоинстанционното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – П. е приел, че първоинстанционният съд не е разгледал предявения отрицателен установителен иск по чл.694 ТЗ за установяване несъществуването на несвоевременно предявени вземания на кредитора [фирма] в размер на общата сума от 548 080.02 лв., приети в производството по несъстоятелност от синдика на [фирма]/н/ и включени в одобрения от съда списък на приетите допълнителни вземания, след проведено производство по чл.692, ал.4 ТЗ, а се е произнесъл по положителен установителен иск, че ищецът дължи на ответника същата сума по издаден изпълнителен лист от 02.11.2011 г. въз основа на влязло в сила съдебно решение по т.д. № 30/2005 г. на ОС – Пазарджик и решение по т.д. № 1082/2008 г. на АС – Пловдив. Констатирано е, че такъв положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК не е предявен и не е бил предмет на правния спор, поради което първоинстанционният съдебен акт е недопустим. В мотивите към решението изрично е отразено, че в случая не се касае за очевидна фактическа грешка, допусната от първата инстанция.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Видно от приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е, че касаторът не е формулирал изрично правен въпрос, който да е обусловил изхода на делото пред въззивната инстанция, а е възпроизведен отговорът на правния въпрос, даден в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по т.д. № 516/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., с което се обосновава поддържаната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Според задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос по смисъла на чл.280, яал.1 ГПК съставлява достатъчно основание за недопускане на обжалването. Дори обаче да се приеме, че правният въпрос е свързан с определянето на правната квалификация на предявения иск, той не би могъл да се приеме за обуславящ. В тази насока следва да се вземат предвид съображенията на въззивния съд, относими към основанието за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт, а именно констатираното произнасяне по непредявен иск и съответно непроизнасяне по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ. В мотивната част към решението въззивният състав не е изразил становище за дадена от първата инстанция неправилна правна квалификация на предявения иск, още повече, че въпросът за точната правна квалификация по принцип е свързан с правилността на първоинстанционното решение, по която липсва произнасяне, с оглед констатирания по-тежък порок – недопустимост на обжалваното пред АС – Пловдив решение на Окръжен съд – Пазарджик.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 106 от 27.03.2015 г. по в.т.д. № 254/2014 г. на Апелативен съд – П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: