2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№285
гр. София, 03.05.2017
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 19 април , две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №200/16 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] със седалище С. срещу решение №2037/02.11.2016 г. на САС по т.д. №3949/2016 г.. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение по гр. д. № 17 377/2013 г на СГС, І ГО,5 с-в , с което е бил отхвърлен искът с правно основание чл.422 ал.1,вр. с чл.535,вр с чл.485, вр. с чл.537 ТЗ на касатора срещу А. В. А. за признаване за установено,че ответникът дължи на ищеца сумата от 37 910,16 евро, ведно със законната лихва от 09.09.2013 г. като авалист по запис на заповед,издаден на 08.08.2007 г. от Мултитех О., за което е издадена заповед по чл.417 т.9 ГПК и ИЛ.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че по правния въпрос от значение за изхода по спора е налице противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК и по чл.274 ал.3 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касация е депозирал писмен отговор на касационната жалба със становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че записът на заповед, на който ищецът основава вземането си е нередовен от външна страна: липсва определено място на плащане, съобразно изискването в чл.535 т.4 ТЗ, доколкото в ценната книга е отразено,че сумата по нея е платима при С. АД на уговорената дата на плащане: 01.09.2010 г.. В случая,според съда, не може да се приложи и разпоредбата на чл.536 ал.3 ТЗ,според която за място на плащане се смята мястото на издаване, тъй като за последното е посочено общо само населеното място-гр.С., но не и определен адрес, а адресът , посочен до името на издателя е различен от този на С. АД, поради което е неприложима и разпоредбата на чл.536 ал.4 ТЗ във връзка с ал.3, даваща възможност последният да се приеме като място на плащане. При положение, че поемателят се е задължил да заплати сумата по банков път, то не е достатъчно посочването само на съответната банка, но и на конкретната сметка,по която следва да се преведе сумата.Ето, защо при създадената неяснота в мястото на плащане следва да се приеме липсата изобщо на съответния реквизит на записа на заповед, а от тук и липсва възникване на задължение по него.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящ изхода по спора следния правен въпрос: необходимо ли е и посочването на адреса на съответната банка, за да се приеме, че е налице задължаване по редовен, съгласно чл.535 т.4 ТЗ, запис на заповед, в случаите, когато е уговорено в него , че сумата е платима по банков ред.
Така поставеният въпрос е от значение за изхода по спора, доколкото именно в отговор на него са изложените в обжалваното решение съображения на въззивния съд при обосноваване на правораздавателната си воля. Налице е и задължителна за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК по въпроса: Р №225 от 28.03.2014 г. по т.д. № 948/2012 г. на състав на Второ т.о., за проверка за съответствие, с което, и следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2037/02.11.2016 г. на САС по т.д. №3949/2016 г..
УКАЗВА на касатора [фирма] със седалище С. да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1483 лева по специалната сметка на ВКС и да представи документ за това в деловодството на съда в едноседмичен срок.
Делото да се докладва на председателя на Второ т.о. на ВКС за насрочване в открито заседание след внасяне на държавната такса.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.