О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
София, 15.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 1121/2014 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. В. П. и З. Г. П. чрез адв. Г. срещу определение №377 от 06.01.2014год. по в.ч.гр.д.№ 17349/2013год. на Софийски градски съд. С това определение е оставена без уважение частната им жалба против разпореждане от 07.10.2013г., постановено по гр. д. № 30843/2012г. по описа на СРС, с което е върната подадената от тях въззивна жалба вх.№1029758 от 26.07.2013г. против постановеното първоинстанционно решение от 10.07.2013г. поради неизпълнение на указанието за внасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че определението е незаконосъобразно тъй като с “връщането на въззивната жалба съдът заема позицията на ищцовата страна”, както и поради това, че на 11.09.2013г. са уведомени да внесат държавна такса за въззивно обжалване в размер 27,35лв., а на 1.11.2013г. са уведомили съда, че са изпълнили указанията. Прилагат към жалбата препис от молбата от 1.11.2013г. и препис от приложената към нея вносна бележка за внесена държавна такса в размер 15лв.
В жалбата е инкорпорирано изложение на основание за допускане на касационно обжалване . Поддържа се, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК поради нищожност на обжалваното определение. Липсва обосновка защо жалбоподателите считат, че определението е нищожно.
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежно конституирани страни в производството с интерес от предприетото процесуално действие и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Производството по гр.д.№30843/2012г. по описа на СРС е образувано по предявен от [фирма] против настоящите жалбоподатели иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК . На 10.07.2013г. е постановено решение по същество на спора като предявеният иск е уважен. Решението е съобщено на ответниците П. на 15.07.2013г. На 26.07. 2013г. същите са депозирали въззивна жалба против решението. С разпореждане от 20.08.2013г. тази жалба е оставена без движение, като им е указано в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на СГС държавна такса в размер 27,35лв., да представят в същия срок вносен документ, удостоверяващ изпълнение на указанието, като са указани и последиците, които законът свързва с неизпълнение на указанията. Съобщението с указанието е връчено надлежно на 11.09.2013г. С разпореждане от 07.10.2013г. СРС е констатирал, че указанията не са изпълнени и е постановил връщане на въззивната жалба. Това разпореждане е потвърдено с обжалваното в настоящото производство определение от въззивната инстанция. За да постанови този резултат въззивният съд е констатирал, че в указания срок указанията на администриращия жалбата съд не са изпълнени, както и, че с молбата от 01.11.2013г. е представено само доказателство за внесена държавна такса 15лв. за частната жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба. Предвид това е обосновал извод, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт.Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. В случая частните жалбоподатели не са формулирали изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК , нито са развили същия в някоя от хипотезите на т.1, т.2 или т.3 на чл.280 ГПК.
На следващо място съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 при вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, касационният съд следва да прецени, налице ли е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в жалбата, се твърди, че въззивното определение е нищожно. Това твърдение е необосновано. Самите жалбоподатели не са обосновали защо смятат, че съдебният акт е нищожен. Действително процесуалният закон не определя с отделен текст кой съдебен акт е нищожен, но според задължителното тълкуване на въпроса, обективирано в множество решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК /пр.: решение №355/03.10.2012г. по грдд.№35/2012г. на ВКС, І ГО; решение № 668 на ВКС, ІГО, постановено по гр. д. № 1790 /2009г./ съдебният акт е нищожен, когато е постановен от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато актът не е изразен в писмена форма или е неподписан, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. При извършената служебна проверка от настоящата инстанция не се констатира такъв порок.
По изложените съображения не са налице предпоставки за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
Поради това Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №377 от 06.01.2014год. по в.ч.гр.д.№ 17349/2013год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: