О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
София, 25.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4311/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. В. К. и М. К. К. ,чрез пълномощник адв.С. М., срещу решение № 109/21.06.2017 г. по гр.д. № 184/2017 г. на Апелативен съд-П., в частта с която е потвърдено решение № 1631/12.12.2016 г. по гр.д.№ 3800/2014 г. на Окръжен съд-Пловдив . С него са уважени частично предявените от касаторите искове срещу [община], която е осъдена да им заплати сумите по 42 544,43 лв.,или общо 85 088,86 лв.,ведно със законната лихва от 01.01.2015 г. до окончателното плащане, представляващи обезщетения за изградения по възлагане и заплатен със семейни средства уличен канал, предприето и в техен интерес, до размер на обогатяването на ответника, чието е задължението за изграждането му като елемент на техническата инфраструктура и който е негов собственик. Исковете до пълния им размер от по 57 791,75 лв.,или общо 115 583,50лв. са отхвърлени. Относно останалите претенции решението е влязло в сила. Присъдени са разноски.
Касационната жалба е насочена срещу решението на въззивния съд в частта, с която е потвърден първоинстанционния съдебен акт за разликата до претендираните от касаторите по 57 791,75 лв.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд за недължимост на търговската печалба и ДДС, включени в размера на дължимото обезщетение. Относно търговската печалба намират, че решението противоречи на задължителна съдебна практика, създадена с решение по гр.д.№ 475/2012 г. ІІ т.о. на ВКС, според което търговска печалба се дължи при наличие на договор с трето лице, на което са възложени СМР и те са извършени в договорения обем.Относно заплащането на ДДС твърдят, че не е дадено изрично разрешение по въпроса, но с решение по гр.д.№ 563/2008 г., І т.о. е прието, че се дължи пазарната цена. Искат решението да бъде отменено в обжалваната част и да се уважат исковете до пълния претендиран размер.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите поддържат допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Поставят въпросите:
-когато ищецът е извършил работата чрез възлагане на трето лице, обезщетението по предявен иск с правно основание чл.61 ал.2 ЗЗД включва ли печалбата на изпълнителя /търговска печалба/.
Намират,че изводите на въззивния съд са в противоречие с решение по гр.д.№ 475/2012 г., ІІ т.о.,според което търговска печалба не се дължи само когато СМР са извършени чрез възлагане на трето лице, но без да е сключен договор с него или извън обема на уговореното по договора. Над договореното обезщетението включва само разходите за материали и труд и според решение по гр.д.№ 948/2005 г., ІІ г.о. По аргумент от противното намират, че когато е сключен договор за изработка и е уговорена стойността на СМР с търговска печалба, тя се включва в размера на обезщетението. Посочват, че цитираните в практиката случаи са сходни с настоящия, доколкото в тях са разгледани искове по чл.61 ал.1 ЗЗД, а не по чл.61 ал.2 ЗЗД.Позовават се и на решение по т.д.№563/2008 г., І т.о., като според тях в даденото разрешение се приема, че се включва търговска печалба.
Следващият въпрос е:
-включва ли се ДДС в обогатяването на ответника.
Въпросът се поставя в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК при липса на съдебна практика.Касаторите излагат аргументи, че в заключението на вещото лице стойността на използваните материали и труд са включени без да е начислен ДДС, какъвто е заплатен от касаторите.
В същата хипотеза поставят и въпроса:
-ако извършената от ищците работа налага осъществяване на административноправна процедура по проектиране, разрешаване и приемане на строителството, заплатените от ищците такси представляват ли част от обогатяването на ответника.
Излагат аргументи че заплатените такси следва да се включат в обезщетението..
Ответникът по касационната жалба [община] в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител главен юрисконсулт Р. А., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , ВКС на РБ, състав ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни, с интерес от предприетото процесуално действие, в предвидения от закона срок и е допустима.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.61 ал.2 ЗЗД. Касаторите придобили нива с площ 3,209 дка в м.“П.“, съставляваща имот № 37050 по плана на земеразделяне на землището на [населено място]-запад. С разрешение за строеж № 118/14.11.2006 г. им било разрешено строителство на обект четвърта категория, представляващ две жилищни сгради на два етажа и обслужваща постройка. За да функционират нормално те е било необходимо изграждане на канализационна мрежа на два етапа. Касаторите са провели всички необходими процедури по разрешаване изграждането на уличния канал, издадено е строително разрешение № 4/08.01.2009 г. и строежът е осъществен. Издавани са всички изискуеми актове за установяване на извършените СМР, завършили с констативен акт от 14.02.2011 г. за завършване на строежа , издадено е разрешение за ползване и технически паспорт. С договор от 05.07.2010 г. касаторите са възложили строителството на уличния канал на [фирма], като стойността на договорените СМР е 82 860 лв. без ДДС или 99 432 лв. с ДДС и включва стойността на материали и труд на изпълнителя, без пвц тръби и изходи. Цялата цена е платена на изпълнителя от касаторите. Договорът е оспорен за достоверност на датата на сключване от общината с твърдението, че е изготвен за нуждите на спора.Въззивният съд е намерил оспорването за неоснователно. Направил е положителен извод относно заплащането на уговорената цена, независимо от липсата на първични счетоводни документи, доколкото неизпълнение на фискални задължения от изпълнителя не може да се отрази на сключения договор с касаторите, като е изтъкнал,че фактът на финансирането се установява и от самото строително разрешение. Съдът е приел, че касаторите са направили разходи общо за 100 250,20 лв., включително 818,20 лв. за различни такси във връзка с проведените административни процедури. Спорен по делото е бил въпросът за стойността на извършените СМР. От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза е приел за установено, че стойността им изчислена по програмата „Б. мениджър“ изработена от К. на строителите и строителните организации е 120 563 лв. без ДДС, а по справочника „С.“ изработен от МРРБ на базата на средни пазарни цени за страната е 95 300 лв. без ДДС, като е възприел втория вариант. Въз основа на експертно заключение е приел за установено , че уличният канал е предназначен да обслужва съседните имоти, намиращи се на север и северозапад, за които е разрешено да се заустят в него.Понастоящем каналът се ползва и от други потребители, като ВиК Е. П. предоставя услугата доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на осем физически лица-собственици на имоти в съседство. Въззивният съд е направил е извод, че касаторите са осъществили изграждането на уличния канал като чужда работа, дължима от [община], без пълномощие от нея и в интерес както на съседите на имота, така и в собствен интерес. Поради това е приел, че общината следва да отговаря само до размера на обогатяването си. Намерил е за приложима нормата на чл.61 ал.2 ЗЗД, като ответникът отговаря не за размера на направените разходи, а до размера на обогатяването си и дължи по-малката от тези суми. Приел е, че то се изразява в разходите за вложените материали и труд, без да се включва ДДС и печалба за изпълнителя, които се отразяват на обедняването на касаторите, но не и на обогатяването на ответника. Посочил е, че за изпълнените СМР не са съставени данъчни фактури, от които да е видно, че ДДС е бил начислен и че не са направени счетоводни записвания за реализирана печалба. Поради това е присъдил по-малката сума на стойността на СМР в размер на 85 088,87 лв. без ДДС и търговска печалба.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
За да бъде селектирана касационната жалба, касаторът следва да обоснове общо и допълнително основание. Общо основание е извеждането на обуславящ правните изводи на въззивния съд въпрос, който е конкретен, от значение за изхода на делото и е включен в предмета на спора. Според разрешенията, съдържащи се в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1, той не трябва да е свързан с правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка и обсъждането на доказателствата.Допълнителното основание е развитието на поставения въпрос в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК.Въпросите не покриват изискванията за общо основание, доколкото не са обуславящи решаващите изводи на въззивния съд за липса на документално установяване плащането на търговска печалба и ДДС. Дори да се приеме, че са релевантни, не са обосновани поддържаните допълнителни основания. Касаторите сами заявяват, че издирената и приложена практика във връзка с първия въпрос не покрива точно параметрите на казуса, а основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и за трите въпроса не е аргументирано. По тези въпроси касаторите е следвало да обосноват в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване искат,но това не е сторено. Освен това уговорената стойност на извършените СМР според т.2 от договора в размер на сумата 82 860 лв. без ДДС включва 8% печалба и всъщност такава е присъдена, тъй като исковете са уважени общо за 85 088,86 лв. Следва да се отбележи и че съгласно §1 т.8 ДР ДОПК пазарна цена е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.
Необосноваването на общо основание и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
При този изход на делото следва да бъде уважено искането на ответника по касационната жалба за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство, съгласно чл.78 ал.8 ГПК по реда на чл.37 ЗПрП и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 109/21.06.2017 г. по гр.д. № 184/2017 г. на Апелативен съд-П. в обжалваната част.
ОСЪЖДА К. В. К. и М. К. К. да заплатят на [община] сумата 200 лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: