О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
София,04.05.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Зоя Атанасова
Мария Яначкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 338 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. И. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 29.12.2011г. по гр.д.№1138/2011г.,с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд и производството по делото е прекратено.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса допустимо ли е да се приеме,че е налице изменение на иска по смисъла на чл.116 ГПК/отм./,когато такова искане не е направено,а в случай,че е направено такова искане допустимо ли е то, когато е направено своевременно в първото по делото съдебно заседание в първата инстанция.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба К. П. А. и Н. П. А.,наследници по закон на С. П. Г./, изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да се приеме,че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК касаторът следва да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос,който има значение за изхода по конкретното дело и да е бил разрешен в обжалваното решение /т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№1/2009г./. В. съд не разполага с правомощието да допуска касационно обжалване по правен въпрос,по който въззивният съд не се е произнесъл,нито по въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл,но който въпрос не е бил посочен от касатора.
В настоящия случай първоначално в исковата молба К. И. И. е заявил,че предявява иск за признаване правото му на собственост върху недвижим имот-нива,съставляваща имот с пл.№* в КП “Б. ч.,Д. и М. р.”,м.”П. ч.”,землището на [населено място] с твърдения,че с решение на ПК е признато право на собственост на наследници на М. К. М.. В съдебно заседание на 09.12.2008г. по гр.д.№9851/2007г. по описа на Варненския районен съд е направил изявление искът да се счита като отрицателен установителен иск, а не като положителен с твърдения,че е допуснал техническа грешка в исковата молба. Първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в петитума на исковата молба като искът се счита предявен като отрицателен установителен,по който се е и произнесъл.
В обжалваното решение въззивният съд е приел,че съобразно твърденията и уточненията на исковата молба К. И. И. е предявил положителен установителен иск за собственост на основание чл.97,ал.1 ГПК/отм./ с твърдения,че въз основа на реституционно решение в качеството си на наследник на бивш собственик се легитимира като титуляр на правото на собственост върху спорния имот към момента на завеждане на иска,както и че ответницата С. Г. няма противопоставими права. Поради това е поискал признаване за установено, че е собственик на имота. Прието е,че така заявеният петитум съответства на обстоятелствената част на исковата молба. С изявление от 09.12.2008г. в първото по делото съдебно заседание пред В. е поискано да се допусне поправка в петитума на исковата молба като същата се счита предявена за признаване за установено,че ответникът С. Г. не е собственик на процесния имот,обосновавайки правния си интерес с незавършена процедура по възстановяване на собствеността,тъй като решението на ПК е за възстановяване в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и има влязъл в сила ПНИ,но все още не е издадена заповед по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ,като първоинстанционния съд с определение от същата дата е допуснал исканата поправка.
Според въззивния съд последващото съобразяване от страна на ищеца,че предявеният от него положителен установителен иск не съответства на правния му интерес от действително необходимата му защита,това не може да се квалифицира като техническа грешка,а като погрешно избрана форма на защита. Прието е,че с направеното изявление е поискано изменение на иска чрез преминаване от положителен установителен иск към отрицателен установителен иск,което обаче според въззивния съд е недопустимо,тъй като в настоящия случай едновременно се иска изменение на основанието и петитума на иска,което изменение също така се свързва и с разместване на доказателствената тежест за страните в процеса,което пък ще доведе до нарушение на принципа на равнопоставеност. Прието е,че първоинстанционния съд в нарушение на закона е квалифицирал това искане като такова за поправка на техническа грешка и уважавайки го е допуснал изменение на иска,което обаче е прието за недопустимо.
Изменението на иска е прието за недопустимо и по причина,че предявеният по исковата молба иск е недопустим,тъй като към момента на подаване на исковата молба за ищеца реституционната процедура все още не е завършена. Прието е,че е недопустимо да се изменя недопустим иск.
Въззивният съд следователно се е произнесъл по въпроса представлява ли искането предявеният иск да се счита отрицателен установителен,а не положителен установителен иск искане за поправка на техническа грешка,ако обстоятелствената част и петитумът на първоначалната искова молба с уточненията към нея сочат на воля да бъде предявен положителен установителен иск,т.е. техническа грешка ли е наличе или съобразяване,че първоначално избраната форма на защита е погрешна с оглед правния интерес на ищеца от действително необходимата му защита,допустимо ли е изменение на иска чрез преминаване от положителен установителен към отрицателен установителен иск,както и по въпроса допустимо ли е изменение на иск, който е недопустим. Тези обстоятелства е съобразявал въззивният съд,за да достигне до извода,че направеното на 09.12.2008г. искане представлява изменение на иска. Не е извършвана преценка дали и доколко е допустимо да се приеме,че е налице изменение на иска по смисъла на чл.116 ГПК/отм./,когато такова искане не е направено,нито дали същото е направено своевременно. Съображенията за недопустимост на решението на първоинстанционния съд не са свързани с несвоевременността на искането,а с неговото естество и с възможността да се премине от положителен към отрицателен установителен иск,каквито въпроси обаче касаторът не поставя. Сочените от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на ВКС касаят съвършено различни хипотези-за принципната допустимост на отрицателния установителен иск /решение №240/07.02.1970г. по гр.д.№1582/1969г. на І ГО на ВС и решение №1101/01.10.2008г. на ВКС,ІV ГО по гр.д.№3239/2007г./ и за допустимостта да бъде предявен отрицателен установителен иск за собственост в хипотеза на спор между лице,позоваващо се на реституция по ЗСПЗЗ и лице,позоваващо се на възможността за изкупи имота по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ /решение №62/09.02.2012г. по гр.д.№294/2011г. на І ГО на ВКС/,каквато възможност обаче въззивният съд не е отрекъл. Напротив принципно са изложени съображения,че именно отрицателният установителен иск е най-подходящата форма на правна защита в подобна хипотеза.
И тъй като в обжалваното решение не е бил разглеждан формулирания в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос,а действително разрешеният от въззивния съд процесуалноправен въпрос не е поставен от касатора,нито е обосновано наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК,т.е. не е посочено този въпрос да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, нито да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, според настоящия състав касационно обжалване не следва да се допуска.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 29.12.2011г. по гр.д.№1138/2011г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: