3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№286
Гр.София,27.03.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 446 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 618/28.12.2011г. , постановено по т.д.№ 855/11г. от Пловдивския апелативен съд, с което частично е отменено решение № 86/23.02.2009г. по т.д.№ 550/08г.на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на исковете на касатора против [фирма], [населено място] за заплащане на неустойка по договор за доставка за сумата над 2705.74 лв. до 15799.98 лв. и за сумата от 300 лв. – мораторна лихва.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение след връщане на делото за ново разглеждане съгласно решение № 230/13.07.2011г. по т.д.№ 1088/09г. на ВКС, ІІ т.о., въззивният съд е приел, че обезщетителната функция на неустойката изключва възможността същата да се начислява върху изпълнената част на задължението. Решаващият състав се е позовал и на даденото разрешение в ТР № 1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, поради което е определил размера на претендираната неустойка на база на несвоевременното изплащане на последната дължима част от цената, а не като процент върху общата цена на сделката.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпросите за определяне на базата, върху която се изчислява размерът на неустойката в случаите на договорени падежирани плащания при положение, че в сключения договор е определен начинът на изчисляване на неустойката, както и за свободата на договаряне на размера на обезщетението и допустимостта на присъждане на закъснителна лихва при неизпълнение на парично задължение за неустойка. Позовава се на всички основания по чл.280, ал.1 ГПК, като твърди, че ТР №1/15.06.10г. не намира приложение в случая.
Съгласно чл.295, ал.1 ГПК, когато са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. Поставените от касатора въпроси в настоящото производство са аналогични на въпросите, предмет на разглеждане от ВКС при първото касационно обжалване. В решение № 230/13.07.2011г. по т.д.№ 1088/09г. на ВКС, ТК, ІІ отд. е прието, че при длъжнико забава при плащане на договорената покупна цена, следва да се възприеме изразеното в т.4 на ТР № 1/15.06.2010г. на ОСТК разбиране, според което неустойката се изчислява на базата на всяка отделна част от цената, която е станала изискуема и не е била заплатена на датата на падежа. Даден е и отговор, че разрешението относно приватизационните договори следва да се счита за правно важимо и по отношение на всички продажби, при които плащането на покупната цена е договорено като разсрочено. В отменителното решение ВКС се е произнесъл и по втория поставен въпрос, а именно, че е допустимо присъждането на мораторна лихва за забава при неизпълнение на падежа на уговорената неустойка за неизпълнение на облигационно задължение, като е споделил аналогичното разрешение в решение № 73/29.06.2011г. по т.д.№ 683/10г. на ВКС, І т.о.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил изцяло дадените разрешения от ВКС по поставените въпроси и е изпълнил указанията за събиране на доказателства и за произнасяне по действителността на договорната клауза за неустойка относно базата за изчисляването й. В този смисъл, поставените от касатора правни въпроси са от значение за спора, но по същите ВКС се е произнесъл при първото касационно обжалване и дадените разрешения се споделят от настоящия състав. Съгласно ТР № 2/28.09.2011г. по тълк.д.№ 2/10г. на ОСГТК на ВКС второто касационно обжалване не може де са допусне по същите правни въпроси, по които ВКС се е произнесъл при първата касация. Не са въведени нови въпроси, относими към допуснати от въззивния съд нарушения при повторното разглеждане на делото, поради което не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 618/28.12.2011г., постановено по т.д.№ 855/11г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.