О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
София, 26.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1146/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. П. В. и Д. К. В., двамата от [населено място], чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 94 от 29.10.2012 г. по в.т.д. № 273/2012 г. на Апелативен съд – [населено място], с което след отмяна на решение № 142 от 26.06.2012 г. по т.д. № 128/2011 г. на Окръжен съд – Бургас, е отхвърлен иска на Р. и Д. В. срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], за заплащане на сумата 186 340.76 лв., представляваща договорена неустойка за забавено изпълнение на задълженията за изграждане и въвеждане в експлоатация на жилищна сграда с идентификатор 07079.501.165.1, находяща се в [населено място], к-с „Изгрев”, УПИ І-42, кв.27а, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба.
В жалбата се поддържат касационните основания по чл.281, т.3, предл.1 и 3 ГПК, с искане за отмяна на решението, с произтичащите от това правни последици.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Конкретните въпроси са: 1. Може ли да се направи преценка за прекомерността на неустойката към момента на неизпълнение на задължението, като се съпоставя с вече настъпилите от неизпълнението вреди, без тези вреди да са доказани и без да са обсъждани от съда; 2. Прекомерно голям ли е размерът на уговорена неустойка от 1% на ден върху стойността на целия договор, за всеки просрочен ден; 3. Преценката дали уговорката за неустойка създава условия за неоснователно обогатяване на изправната страна, следва ли да обхваща и поведението на неизправната страна от която зависи продължителността на неизпълнението и 4. Дали уговорената между страните неустойка без краен предел нараства прекомерно.
Касаторите се позовават на ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, както и на първоинстанционни и въззивни решения/ без отбелязване за влизането им сила/, съответно приложени към изложението.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, заявява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по формулираните въпроси, а по същество – за правилност на обжалвания съдебен акт, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – Б., след цялостна преценка на доказателствата по спора, е приел, че договорната клауза в р.VІ на нот.акт № 93/06.07.2006 г. на нотариус П. П. с район на действие РС-Б., за дължимост, от страна на приобретателя на учреденото право на строеж и изпълнител, на неустойка в размер на 1% дневно при забавено изпълнение на задължението за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация с повече от три месеца, е нищожна поради противоречие с добрите нрави по см. на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Съображенията на съда в подкрепа на този извод се основават на начина на уговаряне на мораторната неустойка – 1% върху стойността на цялото строителство, за всеки просрочен ден, което не намира оправдание в обезщетителната й функция и противоречи на залегналия в българската договорна уредба принцип за справедливост и на забраната за неоснователно обогатяване. Преценявайки договореностите между страните с условията на договора към момента на неговото сключване, решаващият състав е изразил становище за противоречие на неустоечната клауза на добрите нрави, тъй като с оглед начина на изчисляването, се поставя акцент върху санкционния й характер, съответно неустойката представлява прекомерна санкция за изпълнителя.
В мотивите към решението въззивният съдебен състав ясно е разграничил прекомерността като предпоставка за намаляване на неустойката, след съпоставяне с вече настъпили от неизпълнението вреди и прекомерно високият размер на предвидената неустойка към момента на сключване на договора, съпоставен с присъщите й функции, при отчитане на основната нейна цел – да стимулира изпълнението на договора.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане касационно разглеждане на делото.
Предвид посочените по-горе основни мотиви на въззивната инстанция, с формиран правен извод за нищожност на неустоечната клауза за забавено изпълнение и съответно за неоснователност на предявения иск по чл.92 ЗЗД, поставените от касаторите въпроси не могат да обосноват приложното поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Първият и четвъртият въпрос, свързани с уговаряне на неустойка без краен предел и преценката за прекомерността на неустойката към момента на неизпълнение на съответното задължение, не са относими, тъй като решаващият състав не е извел правни изводи в посочения смисъл, които да са обусловили изхода на спора.
Що се отнася до останалите два въпроса – за размера на неустойката, с оглед начина на определянето й и доколко, в резултат на това, биха се създали предпоставки за неоснователно обогатяване на изправната по договора страна, изводите на въззивната инстанция са в резултат на преценка на конкретни обстоятелства, при съобразяване на дадените в т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС задължителни за съдилищата указания както по отношение на момента, към който се преценява валидността на неустоечната клауза, така и по отношение на приложимите критирии. Съобразно изводите в посоченото Тълкувателно решение неустоечната клауза би могла да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена излиза извън присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Конкретната преценка при произнасяне по въпроса дали уговорената неустойка накърнява морални норми с правно значение следва да се направи към момента на сключване на договора. Ирелевантна за тази преценка е прекомерността на мораторната неустойка спрямо неизпълнените основни задължения на изпълнителя по облигационния договор за изработка, към момента на неизпълнението. Съответстващ на тези постановки е и обжалвания съдебен акт и затова не е налице и твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид липсата на данни за влизане в сила на представените от касаторите първоинстанционни и въззивни решения, не следва да се преценява поддържаното допълнително основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдебна практика се формира само от влезли в сила решения.
Поддържаното в изложението допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е бланкетно, което препятства произнасянето от страна на ВКС. Независимо от това, необходимо е да се отрази, че липсват основания за изменение на цитираното по-горе ТР № 1/2010 г., с което вече е преодоляна противоречивата съдебна практика, нито са налице предпоставки за даване на нови правни разрешения по приложението на материалния закон.
Конкретните доводи на касаторите при мотивиране на правните въпроси, са относими към правилността на решението и е недопустимо обсъждането им в стадия по селекция на касационните жалби.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 3000 лв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 94 от 29.10.2012 г. по в.т.д. № 273/2012 г. на Апелативен съд – [населено място].
ОСЪЖДА Р. П. В. И Д. К. В. да заплатят на „Б. – Б.” Е. сумата 3000/ три хиляди /лева – разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: