7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
София, 03.06.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2361/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Ж. Ж. от [населено място] срещу въззивно решение № 97 от 22.01.2014 г., постановено по т. д. № 1066/2013 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 2141 от 13.12.2012 г. по т. д. № 205/2012 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от П. Ж. Ж. против [фирма] иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на приетите от общото събрание на съдружниците в [фирма] решения от 06.01.2012 г. за изключване на ищеца като съдружник и за освобождаването му като управител, и на ответника са присъдени разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на 400 лв.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Поддържа се, че в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел за допустимо на проведеното общо събрание едновременно да се поиска обяснение на съдружника и веднага същият да бъде изключен, без да му се предостави срок да поправи поведението си и без такъв срок да е предоставен с поканата за събранието. К. навежда оплаквания, че съдът е нарушил съществено съдопроизводствените правила като не е кредитирал показанията на свидетеля А. Таманов за неизвършването на конкурентна дейност от регистрираното от него [фирма] в периода, предшестващ изключването му, и не е взел предвид приети писмени доказателства – доклад за инвентаризация от 31.12.2011 г. и разрешение за извършване на търговия с лекарствени средства на [фирма], доказващи отсъствието на визираните в решенията основания за изключване.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал допускането на касационно обжалване със следните твърдения : Решението на Софийски апелативен съд е в противоречие с приетата практика, че при предупреждение към управителя/съдружника за преустановяване на конкретно поведение следва да му се предостави срок за отстранението и да се прецени конкретно дали действително е налице конкурентна дейност и произтичащи от това щети за дружеството; Решението е постановено в противоречие с трайно установената практика на ВКС по повод редовната процедура при изключване на съдружник и преценката на основанията за изключването му във всеки конкретен случай; Решението е в противоречие с практиката на ВКС в смисъл, че основанията за изключване на поради виновно неизпълнение на решения на ОС за представяне на счетоводните документи, касовата наличност и доклад за дейността на управителя не е основание за изключването му като съдружник. С изложението са представени решение № 171/14.03.2012 г. по т. д. № 860/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 294/19.04.2012 г. по т. д. № 94/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № Ф-203 от 18.11.1997 г. по ф. д. № 160/97 г. на ВКС, V г. о., решение № 525/30.05.2007 г. на ВКС, ТК, и решение № 34/23.11.2005 г. по в. т. д. № 464/2005 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на общата и на специфичните за достъпа до касация предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от П. Ж. Ж. против [фирма] иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ, Софийски апелативен съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като оспорените с него решения от 06.01.2012 г. на Общото събрание на съдружниците в ответното дружество за изключване на ищеца като съдружник и за освобождаването му като управител не противоречат на закона и на дружествения договор и поради това не подлежат на отмяна по реда на чл.74, ал.1 ТЗ.
Въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция и е счел за правилни изводите в тях, че при вземане на решенията не са допуснати релевираните в исковата молба нарушения на закона и дружествения договор във връзка с процедурата по връчване на предупреждението за изключване на съдружника и изслушване на обясненията му. В тази насока съдът е съобразил установените по делото факти, че предупреждението е връчено на 28.12.2011 г., че съдържа подробно описание на неправомерните действия, заради които ищецът е изключен като съдружник и е освободен като управител – извършване на действия по усвояване на сумата 125 000 лв. от сметки на дружеството без представяне на разходнооправдателни документи и участие като съдружник и управител в [фирма], развиващо търговска дейност, конкурентна на дейността на [фирма], както и че с предупреждението е предоставена възможност на ищеца до датата на събранието да коригира поведението си като възстанови или обоснове усвояването на изтеглените от сметките на дружеството суми и представи доказателства за прекратяване на участието си в конкурентното дружество.
За недоказани и неоснователни са приети твърденията и доводите на ищеца, че не е извършил посочените в предупреждението действия, че същите не съставляват основание да бъде изключен като съдружник и че след получаване на предупреждението е предприел необходимото, за да поправи поведението си. По отношение на нарушението, изразяващо се в теглене на суми от сметката на ответното дружество, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че събраните в първоинстанционното и във въззивното производство доказателства не установяват правомерност в действията на ищеца по усвояване на сумите и последващото им възстановяване към релевантен за спора момент, предхождащ решенията на общото събрание. При произнасянето относно второто основание – участие в друго търговско дружество с конкурентна дейност, въззивният състав е съобразил клаузата на чл.22 от дружествения договор на [фирма], предвиждаща забрана за съдружниците да участват без съгласие на останалите съдружници в друго търговско дружество или да бъдат управители на такова дружество, ако то има сходен предмет на дейност, и изключване на съдружника в случай на нарушаване на тази забрана. След анализ на доказателствата по делото въззивният състав е приел, че ищецът е нарушил въведената с чл.22 забрана, като е учредил и вписал на 27.11.2011 г. в Търговския регистър [фирма], имащо предмет на дейност, сходен с този на [фирма]. Като е взел предвид показанията на свидетеля К., обслужвал счетоводно двете дружества, че от вписването му в регистъра [фирма] е осъществявало търговска дейност със стоки, идентични на търгуваните от ответника, както и данните в дневниците за покупки и продажби на дружествата, че част от клиентите на [фирма] са били клиенти и на [фирма], въззивният състав е приел, че участието на ищеца като съдружник и управител в новоучреденото дружество съставлява нарушение на чл.22 от дружествения договор и има характер на действие против интересите на ответното дружество по смисъла на чл.126, ал.3 ТЗ. Представените от ищеца доказателства за предприети след получаване на предупреждението за изключване действия по освобождаването му като управител на [фирма], последвани от заличаването му в Търговския регистър на 14.01.2012 г., са счетени за неотносими към релевантните за изключването факти с аргумент, че тези действия са формални и са извършени с цел заобикаляне на забраната на чл.22 от дружествения договор във вр. с чл.142, ал.1, т.3 от ТЗ поради това, че след 14.01.2012 г. за управител на конкурентното дружество е вписана съпругата на ищеца.
В заключение Софийски апелативен съд е направил решаващия извод, че решенията за изключване на ищеца като съдружник и за освобождаването му като управител са законосъобразни и няма основания за отмяната им по реда на чл.74, ал.1 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се е позовал на противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, но не е формулирал ясно и точно правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съдържанието на изложението предполага служебно извеждане и формулиране на значимите за изхода на делото въпроси от касационната инстанция, което противоречи на принципа на диспозитивното начало и е недопустимо с оглед задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Непосочването на правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, както е разяснено в цитираното тълкувателно решение. В тази насока следва да се има предвид и изричния довод на ответника по касация в отговора по чл.287, ал.1 ГПК, че касаторът не е изпълнил задължението си да обоснове общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК и че формулирането на релевантния за изхода на делото правен въпрос от състава на ВКС би било нарушение на диспозитивното начало в процеса.
Независимо от изложеното, решаващите изводи на въззивния съд за редовност на процедурата по връчване на предупреждението за изключване на касатора като съдружник и за осъществяване на посочените в предупреждението основания за изключване не са изградени в противоречие с практиката на ВКС в представените с изложението съдебни актове.
Решение № 171/14.03.2012 г. по т. д. № 860/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., е постановено по реда на чл.290 ГПК и с него е формирана задължителна съдебна практика по въпросите за предпоставките за изключване на съдружник в О. в хипотезата на неизпълнено решение на общото събрание на съдружниците, когато това неправомерно поведение има епизодичен, а не системен характер, и за обема на дължимото от съдружника оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството. Посочените въпроси са извън предмета на делото, по което е постановено обжалваното решение, не са обсъждани в решението и не са обусловили произнасянето на въззивния съд по иска с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ, което изключва хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Становището на въззивния съд, че участието на касатора като едноличен собственик на капитала и като управител в друго търговско дружество, извършващо конкурентна дейност, съставлява действие против интересите на дружеството по смисъла на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ, е базирано на изричната забрана на чл.22 от дружествения договор и не противоречи на произнасянето на ВКС в цитираното решение, че хипотезата на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ обхваща правните и/или фактически действия на съдружника, които като нарушаващи общото задължение за лоялност засягат имущественото състояние на дружеството или се отразяват негативно върху престижа и доброто му име, без значение дали от това са настъпили вреди за дружеството.
Представеното с изложението определение № 294/19.04.2012 г. по т. д. № 94/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., е постановено по реда на чл.288 ГПК и предвид разясненията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и в Тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС няма характер на задължителна или на казуална съдебна практика, относима към основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Не следва да се преценява като практика на съдилищата по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и решението по в. т. д. № 464/2005 г. на Великотърновски апелативен съд, в което няма отбелязване да е влязло в сила /т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
В решение № 525/30.05.2007 г. на ВКС, ТК, са разгледани въпросите за редовността на предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ за изключване на съдружник в О. от гледна точка на необходимостта от конкретизация на неправомерните действия, заради които е предприето изключване на съдружника, и доказването на такива действия в производството по чл.74, ал.1 ТЗ. По поставените въпроси е създадена и задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, на която въззивното решение не противоречи, доколкото с исковата молба касаторът не е въвел като основание на иска по чл.74, ал.1 ТЗ нередовност на предупреждението за изключване и въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства е установено извършването от касатора на такива правни и фактически действия, които са предвидени в закона и в дружествения договор като основание за изключването му като съдружник.
Задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК съществува и по въпроса за законосъобразността на едновременното изпращане на предупреждение за изключване на съдружник в О. и на покана за събрание за изключването, който е предмет на обсъждане в решение № Ф-203/18.11.1887 г. по ф. д. № 160/1997 г. на ВКС, V г. о. Според тази практика, намерила израз в решение № 160/26.01.2010 г. по т. д. № 379/2009 г. на ВКС, І т. о., и в решение № 3/19.02.2010 г. по т. д. № 482/2009 г. на ВКС, І т. о., писменото предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ за изключване на съдружник в О. може да бъде материализирана и в отправената поканата по чл.139, ал.1 ТЗ, с която съдружникът се уведомява за свиканото събрание за изключването му, като от значение за основателността на иска по чл.74, ал.1 ТЗ е предупреждението да съдържа информация за констатираните нарушения, заради които е започната процедура за изключване, и да е достигнало до съдружника в предхождащ събранието срок, подходящ за подготовката му за защита по време на събранието. Въззивният съд е съобразил решението си с тази практика, като е преценил, че с оглед на фактите по делото връчването на предупреждението за изключване едновременно с поканата за събранието, на което касаторът е изключен като съдружник, не противоречи на закона.
В т.2 на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е навел твърдения, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, тъй като виновното неизпълнение на решение на общото събрание да представи документи и доклад за дейността си като управител не е основание да бъде изключен като съдружник. Мотивите към въззивното решение не съдържат изводи, че изключването на касатора като съдружник е заради действия, извършени в качеството му на управител, а и с исковата молба не са въведени такива твърдения като основание на иска по чл.74, ал.1 ТЗ. Поради това, дори да се приеме, че с изложението е поставен въпроса дали съдружник в О. може да бъде изключен заради действията му на управител, по който съществува задължителна практика на ВКС – решение № 56/08.09.2010 г. по т. д. № 472/2009 г., същият не е обуславящ за изхода на делото и не може да бъде обсъждан за пръв път в касационното производство.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение по т. д. № 1066/2013 г.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба разноски в размер на 1 680 лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора. Заплащането на възнаграждението е доказано с вносна бележка от 23.07.2014 г. към фактура № 0189/23.07.2014 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 97 от 22.01.2014 г., постановено по т. д. № 1066/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. Ж. Ж. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК 20101622, съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, ап.16, сумата 1 680 лв. /хиляда шестстотин и осемдесет лв./ – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :